ДВА МЕСЕЦА НИЩО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

На знаковата за света дата 11 септември в Йерусалим се проведе съвместно заседание между правителствата на България и Израел. Тази не толкова обичайна политическа практика, особено между държави, които нямат обща граница или пряк съвместен регионален интерес, се реализира в резултат на очевидно засилените през последните месеци контакти между двете страни. По ирония на съдбата, стимул за това се оказа едно трагично събитие – атентатът, извършен на 18 юли на летище Сарафово край Бургас, при който загинаха един български и шестима израелски граждани. Вече почти два месеца оттогава обаче българската страна, която официално води разследването, не излиза с категорична позиция по въпроса кой носи отговорност за покушението. И това се случва въпреки подкрепата, която българските специални служби получиха не само от израелските, но също от американските и британските си колеги. За разлика от мълчанието на България, водещите израелски политици, начело с премиера Бенямин Нетаняху и президента Шимон Перес, още в първите часове след атентата обявиха, че той е дело на проиранската шиитска групировка „Хизбула”. „Иран е в открита война с Израел” – каза още тогава президентът Перес. „Израел има категорични доказателства за участието в атентата на групировката „Хизбула”, стимулирана от Иран” – упорито и постоянно твърди вече два месеца пък премиерът Нетаняху. А на въпрос защо тези доказателства не бъдат представени публично неизменно отговаря, че това би разкрило ценни източници на информация, нещо, което Израел не иска да се случи.

Междувременно Иран упорито продължава да отрича каквото и да било участие в бургаския атентат. Техеран дори лансира и продължава да държи на тезата си, че всъщност самият Израел е организатор на това покушение срещу собствените си граждани, като целта е да се нагнети допълнително напрежението, което и без това съществува в международната общност около развитията с ядрената програма на ислямистката държава и подкрепата, която тя оказва за диктаторския режим на Башар Асад в Сирия. В същото време Израел предприе редица стъпки, с които да привлече на своя страна повече международна подкрепа за противопоставянето си срещу Иран, включително поиска Европейският съюз като цяло, а не само отделни страни-членки, както е в момента, да признае официално „Хизбула” за терористична организация. Това все още не се е случило и не е ясно дали ще се случи. Но пък за сметка на това американската позиция в подкрепа на Израел става все по-твърда, а очевидно под влияние на поредица от събития, включително бургаския атентат, Канада скъса официално дипломатическите си отношения с Техеран. С това страната си навлече гнева на иранското ръководство, което нарече самото решение за скъсване „жалко и враждебно”, а управляващото в Отава правителство беше обявено от иранците за „екстремистко”.
Така или иначе, както в Израел, така и в България, а вероятно и на други места по света, имаше сериозни предварителни очаквания, че съвместното заседание на двете правителства в Йерусалим ще сложи най-после точка на мълчанието и България ще излезе с официална позиция относно виновниците за терористичния акт в Бургас, позиция, която при това най-вероятно ще съвпадне с израелската. Това очакване се подклаждаше включително от твърде символичният избор на дата за провеждане на заседанието – 11 септември, денят, в който преди 11 години демократичната общност се оказа въвлечена в нежелана, но неизбежна война срещу световния тероризъм. Обаче нищо такова не се случи и на срещата в Йерусалим, както писа израелският вестник „Джерусалем пост”, „отново изплуваха” различията между двете страни по въпроса чия е вината за терористичния акт в Бургас.

„Категорично казах на премиера Нетаняху, че винаги бихме застанали срещу всеки терорист, тероризъм или държава, която произвежда терор, стига да имаме достатъчно доказателства. В момента ние ги нямаме, затова продължаваме много усилено да работим по разследването с всички служби, които могат да допринесат за това”, заяви премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с израелския си колега Бенямин Нетаняху. Всъщност, от една страна, до голяма степен изглежда разбираемо желанието на България, която е малка, бедна, неопитна в справянето с тероризма и в този смисъл – доста беззащитна страна, да стои колкото може по-далеч от епицентъра на един евентуален конфликт с Иран, конфликт, който може да и донесе повече преки неприятности, отколкото преки ползи. От друга страна обаче, като част от световната демократична общност, България не може и да стои настрани от проблема. Още повече, че вече е замесена директно в него, независимо от желанието или нежеланието си това да се случва. Затова колкото по-бързо българското правителство изпълни съвета на президента Росен Плевнелиев – да бъде информирана обществеността не само за хода на разследването, а и за конкретните резултати от него, толкова по-добре за всички. Защото истината, в края на краищата, действително ни прави свободни, колкото и някои хора или режими по света да не са съгласни с това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: