Опиц, българският Гьотц

Веселина Седларска

“Художник, осъден за смъртта на крадец.”

„Отведен с белезници, докато крадецът е на свобода.”

Първото заглавие се появи тези дни в български национален всекидневник. Второто е от първата страница на New York Post през 1984 година. Дори в имената на главните герои в тукашната и тамошната случка има звукова прилика, българският се казва Опиц, американският – Гьотц.

1984-та е пикова за престъпността в Ню Йорк. През декември Гьотц стреля и ранява четирима чернокожи тийнейджъри в метрото, които просели пари, но се предполага, че това е било щрих от схема за грабеж. Никой от пътниците не се намесва, за да защити момчетата. Гьотц излиза необезпокояван от вагона и сам се предава в полицията след девет дни. Никой не желае да свидетелства срещу него. Бърнард Хуго Гьотц се възприема като емблема на гнева на обществеността срещу масовата престъпност. Четиримата, попаднали пред пистолета му, са момчета с криминални досиета. Много нюйоркчани заявяват на висок глас, че Гьотц е осъществил фантазиите им за отмъщение. Вестниците са на страната на Гьотц. Организират се митинги в негова защита. В крайна сметка Бърнард Гьотц е осъден на по-малко от година за незаконно притежаване на оръжие. Всички останали обвинения срещу него отпадат.

Така че нищо кой знае колко уникално не се случва у нас тези дни, когато случаят Опиц обикаля всички възможни медии, включително социалните. Ако случайно не сте попаднали на някое от безбройните обсъждания по темата: иконописецът Йордан Опиц прострелва смъртоносно 25-годишен крадец, за което получи петгодишна присъда. Който е чел мотивите към присъдата казва, че те са непоклатими. Само че кой ти чете мотиви и на кого не му е писнало от крадци?

Съжалявам, налага се да опиша за пореден път защо се правят държавите. И хайде пак да си представим, че живеят едни хора заедно, но нямат държава. Един убива друг. Няма кой да накаже убиеца, защото, нали казахме, няма държава, няма институции, няма закони. По тази причина някой близък на убития отмъщава, като убива убиеца. И така сам се превръща в убиец. Съответно близък на втория убит се заема с отмъщението и убива втория убиец– дотук три трупа и трима убийци. В някои племена бройката расте с десетилетия, че и столетия вражда.

Държавата се създава по много причини, но и по тази – да раздава справедливост от името на всички и да пази достойнството на хората, като не ги превръща в убийци. Когато има държава и някой убие някого, държавата чрез своите институции възмездява близките чрез присъдата на убиеца, наказва престъпването на правилата, по които обществото се е съгласило да живее, и показва на всички какво се случва, когато някой не зачита правилата на общото съжителство, в случая законите. За да се случи всичко това гражданите плащат данъци, с които се издържат институциите. Това е тъй нареченият обществен договор: гражданите създават и поддържат институции, които работят от тяхно име. Неслучайно в съда се казва: „Народът срещу  еди-кого-си”.

Когато държавата я има, но все едно, че я няма, нишата не остава дълго време празна. Тя се запълва от трибуквени застрахователи, еднолични мутри, кварталния хулиган или просто от граждани, на които или им е причерняло от бездействието на държавата, или им идва отръки да се правят на отмъстители. Какъв е точно Йордан Опиц – обичайно агресивен човек или отмъстител по принуда, е подробност. Наричали са Гьотц „героят от метрото”, социалната мрежа нарече герой Опиц. По същата причина като през 84-та в Ню Йорк – Опиц осъществи фантазиите на много ограбени и страхуващи се българи.

Личното ми усещане е, че присъдата на Йордан Опиц е добре и справедливо преценена. И има много малко общо със самозащитата в юридическия смисъл на тази дума. Никой няма право нито да се прави на Бог и да отнема живот, нито да се прави на държава и да раздава лични присъди. Само че поведението на иконописеца има много общо със защитата на собствеността, така като са принудени да я разбират българите, които издържат институциите в своята държава, а държавата отсъства.  Ако крадецът с над двайсет висящи дела беше там, където му е мястото, всичко това нямаше да се случи. Държавата не си върши работата по отношение на крадците. Държавата си свърши работата по отношение на Опиц. И гневът се изля – да направим напук на държавата, щом не ни защитава! Да защитим човека, който се осмели да поеме защитата ни! И на всичкото отгоре си вярваме, че това е гражданско поведение. Гражданското поведение започва, не когато се опълчим на едно законосъобразно решение, а когато си спомним, че ние създаваме държавата и имаме право да искаме от нея да изпълнява задълженията си по обществения договор.

„Редута”

Прочети цялата новина

Свързани новини: