Тетрадките

Преди няколко дни бях гост на едно радиопредаване. Там преуморената от ръмжащото всекидневие водеща задаваше въпроси на слушателите, а те трябваше да отговарят по студийния телефон. Аз пък трябваше да коментирам отговорите. Още в началото я предупредих, че приличам на Гьобелс. Тя се засмя и ме огледа неволно. Сигурно искаше да провери дали наистина съм толкова сух и тънкоуст. Но видя, че не съм. Аз поясних: Когато чуя за политика, се хващам за кобура. Подобно на Гьобелс и културата. Чак тогава тя кимна и избухна в невесел смях. Да кажеш на един журналист, че не се интересуваш от политика, е все едно да му кажеш, че пиеш кръв от малки деца. Сутрин. Всъщност всички българи обичат да казват, че не се интересуват от политика и че политиците са... Но когато дойде моментът да се коментира нещо – почти всички нормални българи се оказват извънредно добре подготвени. С готови зли и крайни мнения. Явно аз не съм нормален. Защото аз наистина не се интересувам от това какво правят...

Прочети цялата новина

Свързани новини: