Уж искаме да ни е чисто

Вървиш си по улицата и хоп – фас хвърчи като футболна топка на оспорван мач, само че не към вратата, а към паважа. Поглеждаш наляво и какво виждаш – опаковка от вафла устремено лети към земята, изхвърлена скорострелно от младата майка отсреща. А докато се разхождаш пред блока, е напълно възможно върху главата ти да се стовари бомба от престаряло кисело зеле или остатъците от снощната вечеря на съседа. Гледката на хвърчащи кенчета от бира или безалкохолно от прозореца на колата, която току-що те е изпреварила на магистралата, пък вече не може да учуди никого. Няма какво да се лъжем, българинът иска да му е чисто, ала някак си все не успява да улучи кошчето, когато реши да се отърве от боклука си. И пиар акции по телевизията, които призовават да изчистим страната за един ден, изобщо не могат да променят този факт. Защото колкото и разноцветни контейнери за различните видове отпадък да ни приканват да изхвърляме боклука си разделно, ние на инат се отърваваме от него както и където...

Прочети цялата новина

Свързани новини: