Революциите изяждат своите бащи

Ако Кадафи беше жив сега, щеше да се подсмихва злорадо на новината за смъртта на американския посланик в Либия. От затворническата си килия край Кайро пък Мубарак навярно самодоволно си мисли: „Аз ги предупреждавах за фанатиците”. А Бен Али сигурно е повече от щастлив, че напусна навреме президентския пост в Тунис. Днес ставаме свидетели на най-сериозната антиамериканска акция в постреволюционните арабски страни, където падането на светските диктатори съвсем не предизвика триумф на демокрацията, а по-скоро засилване на ислямистите и радикализация на населението. На пръв поглед нападенията над дипломатическите мисии изглеждат като пъклен план на религиозни фундаменталисти, използващи прикритието на протестите срещу оскърбителния филм, за да отбележат 11-ата годишнина от 11 септември. Само че размириците в Бенгази, Кайро и Тунис са нещо много повече от това. Те недвусмислено показват нарастващото влияние на салафитите, държани десетилетия в изолация при режима на диктаторите....

Прочети цялата новина

Свързани новини: