ДА СИ НОСИМ ТЕЖКОТО, ЧЕ ДА НЕ НИ ГО НОСИ ДРУГ

Пет минути на Пламен Асенов

петък, 21 септември, радио Пловдив

Една от причините човек да не обича да носи тежко е, че като изпуснеш тежкото върху крака си – много боли. Руският президент Владимир Путин очевидно е изключение от това златно правило. Видно и с просто око, той носи не само тежките проблеми на цяла Русия, но и част от доста по-леките проблеми на околния свят. Носи например отговорност за поддържане на разни диктаторски режими като този на поредния Асад в Сирия или  онзи на поредния Ким в Северна Корея. Носи също православния факел в редица страни, които и без това са си православни, но явно – недостатъчно от руска гледна точка. Или не по подходящия за Русия начин. Понякога на добрите момчета носи нефт и газ, а на лошите – автомати „Калашников”. В случая обаче това, което най-силно и пряко засяга нас, българите, е фактът, че, случайно или не, президентът Путин носи в ръцете си и цялата българска енергийна система.

Не ме разбирайте погрешно, граждани, това не означава, че я носи на ръце, а че просто я държи в ръце. И понякога я стиска за гушата. Което е доста по-различна технология на носене, както пролича напоследък, покрай иска на „Атомстройекспорт” България да изплати 1 милиард евро за реактори на атомна централа, която никога не е искала и никога няма да построи, ако дори на йота се придържа към нормалната икономическа, да не говорим за нормалната политическа логика.

О, не, моя грешка. Искала е България централата в Белене. Първо Тодор Живков я поиска, само че бързо разбра, че тази централа е за народа загуба велика във всяко отношение, а оттам и заплаха за собствената му власт, та заряза идеята. След промените през 89-та българското ядрено лоби поиска да я възкреси – доколкото, както се знае, то работи главно за собствените си лични, плюс руските имперски интереси, не за българските национални. Зад лозунга за националните интереси това лоби само се прикрива.

Но, въпреки влиянието си, енергийната мафия успя да вкара в обществен оборот идеята за Белене чак през 2001-ва година, когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски. Оттам пое президентът Първанов, с чиито усилия през 2008-ма, при правителството на Тройната коалиция, начело със социалиста Сергей Станишев, нещата дораснаха до един голям руски енергиен шлем, нахлупен върху очите ни. И все пак истински, нормален договор за изграждането на централата дори Станишев и Овчаров не сключиха с Кремъл. Двете страни се задоволиха с поредица споразумения, кое от кое по-неясни и заробващи за България, както се разбира чак сега. Защото тогава всъщност никой не ги видя – пречеше ни не само нахлупеният шлем, но и наложената секретност. Споразуменията дълго не бяха показвани дори на депутатите в Парламента – очевидно за да не се разбере какви ги вършат българските руски…..възпитаници. Нека за приличие ги наречем така, за да не пълним с неприлични думи националния ефир.

Сега същите тези хора, след като правителството на ГЕРБ аргументирано се отказа от строежа на АЕЦ „Белене”, искат референдум и нападат управляващите заради начина, по който те реагират на прекомерните и необосновани руски финансови претенции. Сега същите тези хора, вместо сами да хукнат към прокуратурата, за да изповядат греховете си за финансовия батак, в който вкараха България, твърдят, че на Путин не можело да се говори „така”. Под „така” другарят Станишев, когото в случая цитирам, очевидно има предвид, че на Владимир Владимирович не може да му се казва истината и да му се чупи хатъра. Не може да му се казва например, както направи министър Дянков, че „руснаците сме ги пляскали и пак ще ги напляскаме в съда”. Или не може да се твърди, както премиера Борисов, че на Путин няма да му е леко при следващото посещение в София. А създаването пък на парламентарна комисия, която да разследва корупцията при предишното управление, включително дали корупционни интереси не стоят зад енергийните договорености с руснаците, според социалистите се оказва направо престъпно деяние, репресия, атака срещу гражданските права и свободи.

Отстрани нещата изглеждат така, сякаш социалистите добронамерено ни предупреждават за нещо просто – доколкото, намекват те, Путин държи цялата българска енергетика в ръцете си, той може да я изпусне. Само че не върху собствените си, а върху нашите крака. И от това да ни заболи твърде много.

Но не ми е ясно, граждани, докога подобни глупости ще се възприемат от българската публика за чиста монета, докога ще носят на левицата гласове на следващите избори и ще стряскат сънищата на управляващите. България отдавна, поне формално, е скъсала с руската орбита на влияние. България отдавна, поне формално, е европейска държава и би трябвало не само да се държи като такава, а да мисли и действа като такава. С други думи – трябва да вземем най-после собствената си енергийна система в собствените си ръце и да не даваме възможност на никой друг да я изпуска – случайно или нарочно, но при всички случаи болезнено – върху собствените ни крака.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: