Следваща станция – „Китай“

Владимир Шопов

Възраждането на Китай и неотменимото му място в новия глобален ред са вече обект на съгласие. Нарастването на неговото богатство и структурно важното място на страната за бъдещето на този ред са повод за всякакви анализи и дългосрочни прогнози. Външната проекция на нейния нов статут е не по-малко интересна от вътрешната технология на успеха, с която предимно се занимават експерти и политици. В момента тя се движи главно от концепцията за „хармоничното развитие на света“ с основни елементи като многостранно сътрудничество, подкрепа за международните организации, търсене на консенсусни решения на различните глобални въпроси, ненамеса във вътрешните работи на отделните държави и създаване на среда за ‘win-win’ тип отношения. Тази консервативна нагласа за запазване на статуквото цели да проектира страната като мирен, консенсусен играч на международния терен. В същото време обаче се натрупват все повече доказателства за търпеливо настъпление на политическо и икономическо ниво.

Политическите знаци за това стават все повече. Най-видима е нарасналата политическа активност в азиатския регион и в рамките на АСЕАН, което вече предизвика ответни реакции от южна Корея и Япония. Към нея можем спокойно да добавим експанзията по посока Африка, която макар и ресурсно ориентирана има ясни политически измерения. Скокът в дипломатическата активност в южна Европа е осезаем, както и обвързването на политическа и финансова подкрепа по време на дълговата криза. Централна Европа и по-специално Унгария също получават нарастващо внимание, както и държавите от Балканите, за които ЕС остава далечна перспектива (Сърбия, Черна гора, Македония). Икономическата активност е постоянно обект на медийно внимание и може лесно да бъде документирана. Покупка на западни знакови марки (Volvo, Weetabix и други), придобиване на патенти и изследователски центрове, покупка на стратегически активи (Испания, Гърция).

Стратегическото поведение на Китай може да бъде анализирано и през условията, които тя поставя, когато предоставя икономическа или финансова помощ на двустранно ниво. За разлика от Европейския съюз или САЩ, които често настояват за най-различни неща, вариращи от защита на права, условия на труд, включване на жените и т.н., Китай е доста по-гъвкав и безразличен, за да бъде и по-бързо успешен. Ако например погледнете внимателно китайските изисквания в Африка ще видите най-вече две условия. Икономическото е свързано с използване на китайски източници за финансиране, подизпълнителски и други помощни дейности. Често към това се добавя и „вноса“ на работна ръка. Политическото условие се отнася предимно до непризнаването на независимостта на Тайван и в по-малка степен до защитата на тезата за ненамеса в суверенните права на държавите. Китай се опитва да бъде гъвкав в прилагането на тези условия в зависимост от това за какъв тип страна става дума. Държави – членки на ЕС като България например въобще не споменават темата за Тайван, докато Черна гора неколкократно в официални позиции е заемал страната на китайците.

Тяхната тиха настъпателност е видима и в по-периферни практики, които не се набиват много на очи. Например, в по-зрели икономики като британската китайски компании, които работят с местни предприемачи им предоставят гъвкави разсрочени механизми за плащане на стоки в ситуации на силно свито търсене. Вместо да проявява нервност при първи признаци на затруднения, китайската страна търси още по-добри условия, при които да се позиционира дългосрочно. Това се прави и чрез достъпа до финансов ресурс на различните британски компании особено при по-малките, но и по-перспективни компании. Вместо да се съобразяват с трудните моментни условия на Острова, тези малки компании предпочитат да се обърнат към китайски източници на финансиране.

Все повече вниманието на анализаторите се измества от описанието и разбирането на китайското чудо към крайната стратегическа цел и кулминация на процеса на  възраждане. Устремила ли се е страната към позицията на нов хегемон или би приела спокойно да дели тази позиция със САЩ? Какъв тип стратегически играч ще бъде страната, когато нейната сила узрее в пълна степен? Към момента отсъства съгласие върху отговорите на подобни въпроси. Това, което обаче ясно се вижда е добре подготвено стратегически и ресурсно пълзящо навлизане в ключови региони и индустрии. Политиката на търпението е подходящо име за този подход. Колко ще продължи и какво точно има от другата му страна засега остава загадка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: