ВОЙНАТА ЗА ПАРИТЕ

Пет минути на Пламен Асенов

петък, 28 септември, радио Пловдив

В момента в България се води война. Не, не война срещу тероризма, макар че и в нея още участваме. Имам предвид война за парите. Както винаги по това време, всички българи, заети в обществения сектор или зависими от държавния бюджет, имат едно главно занимание – да искат пари. Искат ги настойчиво. Искат ги от всеки министър. Искат ги лично от Симеон Дянков. Искат ги лично от Бойко Борисов.

Най-фрапиращ е случаят с МВР. Полицаите поискаха в бюджет 2013 техните заплати да се вдигнат не с процент, два или пет, а с цели двадесет и пет. „Един служител на реда в нормална европейска страна започва с 1 200 евро, а нашите заплати дори при дълъг стаж не стигат и хиляда лева” – обосноваха се полицейските синдиката и настояха също да имат право на допълнителен труд в свободното си от системата на МВР време. И двете искания разумно бяха определени като неразумни от министър Цветанов. Той каза, че в момента реалната възможност е за 5 до 7 процента по-високи заплати в МВР и определи като недопустимо служителите на системата да се трудят  допълнително извън системата. „Такава практика имаше преди 17 години, но тя беше отменена, след като в квартал „Белите брези” полицаи в акция и други полицаи, които в извънработно време охраняваха мутри, се стреляха взаимно” – припомни Цветанов.

„Ако дадем на вас 25 процента увеличение на заплатите, всички останали ще поискат същото и ще вкараме държавата в гръцкия сценарий, нещо, което няма да допуснем” – обърна се към полицаите и премиерът Бойко Борисов. Той е прав, защото какво пречи например учителите да поискат 25 на сто увеличение, като излязат на мрачни протести по този повод. И те ще имат пълното право, защото се знае, че учител в нормална европейска страна също започва работа със заплата от порядъка на 1 200 евро, а в България тя е около 450 лева. И че средната учителска заплата тук дори не достига мизерните според полицаите 1000 лева, а само още по-мизерните 730. При това 730 лева е според официалната честна дума на министъра, според синдикатите е по-малко. Така или иначе обаче, ясно е, че, освен полицията и учителите, през следващата година някакво увеличение на заплатите ще има още в армията, заетите в социалната сфера, в културата, може би малко в здравеопазването. Чиновниците в министерствата пък даже вече си получиха увеличението още от това лято.

Най-голяма гордост на управляващите в момента обаче изглежда си остава обещанието догодина да се увеличат пенсиите. В страната има около два милиона и половина пенсионери, което, при липсата на ефективни пенсионни фондове и при наличието на  категорични тенденции за свиване на заетостта и застаряване на населението, наистина е проблем за всяко управление. Това е напълно разбираемо. Но от друга страна – при съществуващата не по-малко категорична тенденция за постоянно увеличение на цените на всичко, напълно неразбираемо е как един пенсионер успява да оцелее с мизерната си пенсия, която средно за България в момента не надхвърля 250 лева или 120 евро на месец. На този фон решението на правителството след три години пълно замразяване най-после да увеличи пенсиите с около 10 на сто и така поне да покрие натрупаната инфлация, изглежда абсолютно неизбежно и се оценява положително. Трудно е обаче да се оцени като положително и отлагането, за което се заговори напоследък, отлагане, при което пенсиите ще бъдат увеличени не от 1 януари, както се очакваше, а от първи април. Не, това няма да е първоаприлска шега. Ще ги увеличат със сигурност. Изглежда обаче идеята е увеличението да стане възможно най-близо до изборите – ако може два дни преди това. Но и два месеца не е лошо, въпросът е да има положителен – от гледна точка на управляващите – ефект върху резултата. Самите управляващи отричат, че с този прост фокус специално търсят подобен прост ефект. Те говорят убедено, че просто е дошло крайно време да се повишат доходите на хората в страната и това е приоритет през четвъртата година от мандата им. Може и така да е. Независими икономисти смятат, че при заложените цифри в бюджет 2013 година, доходите на домакинствата наистина ще нараснат с около 3 процента, което ще се отрази положително върху общия ръст на потреблението, а оттам и върху цялата икономика. Повечето политолози обаче са убедени, че този икономически поход на ГЕРБ за осигуряване на все повече пари за все повече хора в България в самия край на мандата всъщност е най-вече политически поход за спечелване на изборите. Цветан Цветанов отрече да има такава връзка. И как отрече? Ами каза, че с увеличението на пенсиите ГЕРБ не се опитва да увеличи гласовете за себе си, а само да спечели втори управленски мандат. Не по врат, ами по шия. Ама все пак по-добре ми се струва да ни  управлява някой, който увеличава пенсиите поне в края на мандата си, отколкото някой, който през целия мандат ще ни кара само да строим някаква си руска ядрена централа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: