Аз гражданин ли съм или лукова глава?!

Реших да подкрепя шествието на 1 октомври, защото всяко прекаляване, включително и това (и най-вече това) на властите трябва да бъде наказвано. Тъкмо се бяхме примирили със старите правила за синята зона, тъкмо бяхме посвикнали с тях и се бяхме върнали да си гледаме работата, кой с каквото се занимава в този шарен живот, когато лакомията на столична община изби в инициатива за нови по-скъпи и по големи зони за платено паркиране. А когато лакомията е съчетана с простотия и некомпетентност, резултатите са ужасяващи. Трудолюбието и гостоприемството били национални черти на българите. Глупости! Национални черти са лакомията и простотията или поне са те, ако приемем овластените по един или друг начин българи за представителна извадка на нацията, каква би трябвало да се очаква да бъдат.

Та лакомията и простотията на столична община пръкна една наредба за паркиране, толкова некадърна и нелепа, че два месеца вече не може да влезе в сила и ще доведе до това хората, които живеят в зоните за платено паркиране, да поискат да не плащат изобщо, след като вече веднъж се бяха съгласили да плащат разумна цена при предишната наредба, макар че и тогава плащането беше незаконно, защото срещу него гражданите не получаваха нищо конкретно и гарантирано.

Говорил съм го публично, писал съм го, но ще го кажа още веднъж: решението може да бъде много просто и организацията – лесна и изпълнима.

Първо. Съгласяваме се, че паркирането в София ще бъде платено. Но за да няма дискриминация на териториален принцип, ще бъде платено на цялата територия на града. Тази територия ще се раздели за зони и хората, които живеят където и да е в дадена зона, ще паркират абсолютно безплатно в цялата зона. Другите ще плащат цена, която ще е определена след обсъждане с тях и при категорично ясен ангажимент за какво ще се харчат и в какво ще се инвестират така събраните от общината пари. Та, например, ако аз живея в Младост, паркирам там безплатно, но си плащам, ако отида да паркирам в Люлин. И обратно.

Второ. По силата на това, че живея в дадена зона, ми се учредява право да паркирам един автомобил навсякъде в нея. Това право се учредява на мен, а не на автомобила или на имота, в който живея. За доказателство, че наистина живея в тази зона, общината нека бъда така добра да се довери на полицията, която ми издава лични документи, и да се съобрази с адресната регистрация, написана в тях. На полицията трябва да вярваме, нали? Щом полицията казва, че живеем там, там живеем и – точка. От общината се иска само да ми издаде карта, подобна на кредитните карти, които ни издават банките. Тази карта ще има чип и този чип лесно ще може да бъде разчетен с уредите на общинските блюстители със зелените елечета. И в който и да е автомобил да се намира тази карта, то той може да паркира безплатно в съответната зона. Ако ми дойде някой на гости с колата си, аз ще му дам картата и той ще паркира в зоната, а къде е моята кола в това време си е лично моя работа. Говорим за право на гражданин, а не на автомобил, апартамент, гардероб или пиано. Един гражданин – едно право за паркиране. Толкоз. Ама някоя баба без кола, ще си продаде картата. Нейна си работа. Правото си е право и тя го има по силата на адресната си регистрация.

Ето това е философията на нещата, ако сме решили, че живеем в демократична държава с гражданско общество. Да не говорим, че властта на общината е доста по-различна от властта на държавата. Общината е нещо като голям домсъвет, излъчен от собственици, които съжителстват не в сграда, а в град. Общината е избрана, за да защитава и провежда интересите на собствениците, които са я избрали. Да защитава интересите им, а не да ги тероризира и рекетира, да ги ограбва и унижава. Защото, ако домсъветът краде собствениците, домоуправителят яде бой. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: