Борисов-гробокопач на дясното от ерата на европейския социалист Станишев

В говоренето по инерция за разбиването на българската десница се спрягат като виновни имената на няколко заподозрени политици, но след европейския шут, който получи Борисов с припознаването на Станишев за лидер на европейските социалисти, настъпва нова ера в осмислянето на тази тема. Защото който и да е допринесъл за профанизирането на дясното в българската политика досега никой не е постигнал този обратен ефект с легитимирането на лявото като европейска алтернатива, каквото наблюдаваме тук в момента.

Борисов има непомерната за своите качества амбиция да остане в историята и често се изхвърля с подмятания, че щял да бъде запомнен от поколенията. Е, този път „позна“: по време на неговото управление Българската социалистическа партия и лично любимата на Борисов мишена за разни оправдания и подигравки Сергей Станишев беше превърнат не просто в антипод, но направо в антитеза на европейските претенции на „десния“ Борисов с неговата партия на Гражданите за европейско развитие.

Много бели сътвори дотук Борисов, но така, както успя да направи за смях консерватизма ( доколкото дясното би трябвало да се свързва с него и в България), никой друг не е сколасвал. След него на десния терен дълго трева няма да поникне и ще се наложи да се гради наново принципна алтернатива на червената вълна. Защото десницата, при всичките й детски болести от 90-те години на миналия век, можеше да бъде оздравена и съответно подкрепена да продължи започнатите от нея реформи, но вместо това беше стъпкана, за да разчисти пътя на един откровен популист от рода на земеделеца Александър Стамболийски, който обичал да се заканва в началото на 20-ти години на миналия век, че като разчисти терена ще предаде властта на комунистите. Борисов и без да се заканва е на път да постигне това, разчиствайки същия този български терен от разните му там „гнили демократи“ и „слабаци“.

До изборите има време- и много, и малко. Зависи за какво…Много е за управляващите, за които проблемите няма да намалеят, а ще се множат. Малко е за червените, които ще се радват на тези проблеми, макар да кършат ръце лицемерно, че не пожелават на народа да страда. А за остатъците от автентичната десница времето е …никакво. Нито е достатъчно, за да се прегрупират ефективно като алтернатива, нито пък работи за тях, както за левите, които са най-вероятните кандидати да оглавят растящото недоволство и да го осребрят в урните. Защото Борисов загроби десните, но, както се вижда, послужи за трамплин на левите.

Разбира се самият Борисов няма да си признае и ще обещае още веднъж да изиграе успешно сюжета със „спасяването“ на дясното. Само че прогнозите му, както се вижда, се сбъдват само с обратен знак. Справка: лобирането на Борисов за Георги Първанов като за „силния човек“ в БСП, който щял уж да му бъде основен опонент, докато Станишев бил слабак.

Левият брюкселски шамар на „очилаткото“ Станишев отпрати каратиста Борисов в нокдаун, но тази партийна радост не носи щастие на демократичната общност в България, която наблюдава безпомощно схватката между лявото и неговия герберократски израстък. Дано не прозвучи обезверяващо, но новото начало за дясното се очертава едва след изтрезняването на престоящите избори, когато ще се види опустошителният ефект от овластяването на един силов играч, безсилен да се справи с интелектуалното предизвикателство да управлява модернизиращата се (все пак) България в началото на 21-ви век.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: