Обрат на обрата прави необратим референдума за гьола в Белене

Днес чух културният ни министър Вежди Рашидов да се учудва на себе си колко го бива в работата му.

„Аз ви казвам, аз се учудвам, че съм добър мениджър, че разпределям правилно парите. Днеска съм пуснал най-тежкия си бюджет. Ремонтирах училища, ремонтирах театри, ремонтирах три музея, нови създадохме, ларго, кръстатата казарма, над 15 археологии ги изваждам отгоре, те ще са готови догодина. Аз съм дал пусков срок. Готови, завършени. Да, в Лувъра влизаме, в Болшой театър ще пеем, в най-добрите сцени, най-добрите…“. Това сподели пред официозната ТВ 7 учуденият от собствените си способности министър в една самохвална тирада, в която за пореден път изброи за какво трябва сме му благодарни.

Учудва се човекът на себе си колко е велик!

Никой не бива да се учудва тогава, че и ние сме учудени от постиженията на властта, която всеки ден надминава себе си при това за дела, пред които площадите, музеите и другите чудеса на Рашидов бледнеят, а завистниците ( в битката за комисионни) направо пребледняват. Като АЕЦ „Белене“, където залогът е двуцифрено число в милиарди евро и десетилетия напред заробване на България.

В този смисъл аз се предавам. Борисов ме победи. Изтощи ме с количествените измерения на едно свое качество: да прави днес обратното на онова, което е заявил вчера. Отказвам да съм му хроникьор- това не е по силите на отделен човек, цял екип за наблюдение е нужен.

Някой може ли да каже за кой път се отказа днес премиерът от свое заявено намерение, свързано с АЕЦ „Белене“, разпореждайки прекратяване на преговорите с новопоявилите се никому неизвестни, но сензационно лансирани от собствения му министър Делян Добрев „американски“ инвеститори? Макар да съм изписал по темата толкова много, че съм впечатлил самия Борисов ( ако се съди по телефонното му обаждане да ме уведоми за прекратяване на проекта за втора атомна на 28 март тази година), вече не мога да му хвана края. Предавам се и си признавам, че статистиката ми не лови ловкото му отмятане .

Сега новата директива е за нещо като блицкриг в организиране на обсъждания и на референдум за същия този (уж) прекратен втори атомен руски проект в България. Незабавно! Такава е повелята на Борисов от днес, 1 октомври 2012 г.

Когато четете този остарял на 2 октомври текст е възможно положението да се е променило и да има заповед да не се допуска референдум, за да може на 3 октомври Борисов да размисли и отново да ни върне към изоставеното намерение. „И така, до края на света“, както се пее във филма „На всеки километър“, любим на носталгиците по времето, когато червеното знаме беше майка ( „Нас червеното знаме роди ни“, така започва песничката).

Точно като за края на света сякаш води странна лична война нашият премиер и битката за АЕЦ „Белене“ явно е ключова за оцеляването му.

И аз като един Вежди Рашидов ще взема да се учудя на себе си колко съм добър в работата си: предвидих и написах преди три години, че съдбата на този кабинет ще се решава във връзка с руския атомен шантаж. Но да си призная, не очаквах толкова буквално да се сбъдне това „пророчество“, че да заприлича Борисов на зомбиран заложник на интереси, които го карат да лавира постоянно и да прави за смях България като държава, която няма собствена воля да вземе едно решение и да го отстоява с нещо , което да прилича на достойнство.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: