Септемврийци / Томин мост

Всъщност става дума за мемориален комплекс “Септемврийци” в местността Томин мост, община Криводол, паметник на загиналите през Септемврийското въстание от 1923 г. По традиция комунистическата власт се е оливала с размера на паметниците, отразяващи случая, но Томин мост далеч не е толкова маниакално огромен като Балова шума (публикация, която не спира да е от най-популярните на този блог), но все пак е от най-големите мемориални комплекси в моя регион.

Централният паметник е разположен на хълм, и не е много ясно какво представлява – може би Майка България. Тялото й е съставено от въстаници, гледащи в различна посока, чиито лица без съмнение са от най-грозните, които съм виждал в този стил скулптура. Маалко горилоподобни стоят. Около главната композиция са разположени няколко каменни барелефа, доста трудни за разгадаване, а вдясно е частта с възпоменателните колони на които са изписани имената на загиналите, като препратката към надгробни плочи е повече от очевидна.
Веднъж в годината от червените партии се събират, за да отбележат годишнината от въстанието и да държат пламенни речи, но както се вижда от снимките, мястото е неподдържано и обрасло с тръни. Още мои фотографии можете да намерите тук.

Томин мост е в списъка ми с Ония Обекти - места извън официалните туристически маршрути на България, но според мен задължителни за посещаване.

Ето архивна снимка от Уикипедия, показваща арестувани септемврийски въстаници, преминаващи през Враца.

И една история, свързана с мемориалния комплекс, изпратена от читател:

“Дядо ми – Захари (Зарчо), който за съжаление почина преди няколко месеца беше от строителите на комунизъма. От онези, с чиито безплатен (да не кажа робски) труд са правени тези бетонови чудовища. Помня историите му как са спирали камиона в центъра на селото и са ги товарели да строят за родината по 6 месеца, че и повече, без да питат с какво ще се хранят децата им през това време. Но това е друга история.
А тази за Томин мост е следната: градили те паметника и стъпалата и всичко останало за героите. Като дошло време за тържественото откриване ги строили пред паметника в нови бригадирски куртки и донесли (буквално, казваше, че я носели на един стол) Цола Драгойчева да ги награди с ордени за добрата работа. Бодва, казваше дядо, ордена на куртката и си топи ръцете в една паница със спирт. После следващият и т.н. Да не я заразят със с нещо строителите”.
А за ордените, дето цял живот му връчваха като герой на труда много се ядосваше – “Работим – казва – без пари, децата гладуват. Пък ми викат – Захари, сега така, ама после всеки орден 5 лв. към пенсията слага!” Така и не ги видя тази голяма пенсия милият.”

Вижте още: паметника на Косматица и останките на утайника, който уби стотици хора прз 1966 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: