Газов или ядрен електрически стол за енергийната ни независимост- не зависи от нас

Бурята в гьола край Белене, която и без това ядреният дисидент Георги Котев отдавна описва като димна завеса за истинската голяма далавера в действащата АЕЦ „Козлодуй”, отнесе нейде в тихото пристанище на мълчанието предстоящата най-важна реална стъпка към затягане на руската енергийна хватка около българската икономика. Наближава подписването на споразумението за „Южен поток”, определен в последната публикация на британския „Файненшъл таймс” като нежизнеспособен проект в новите условия на световната газова война.

Да сте чували обаче българските власти да споделят опасенията на някакъв си „Файненшъл таймс”? Давят ни в мълчание и в догадки дали ще ни насадят на атомния или на газовия руски стол за окончателно ликвидиране на българската енергийна независимост.

В помощ на всички, които искат да извикат „помооощ”, за да ги чуят чак отвъд океана за намеренията на нашите управляващи и техните опозиционни червени съмишленици в предстоящата екзекуция на България, замислена като неизбежно финализиране на заканите да ни нахлупят руски енергиен „троен шлем” , публикувам две актуални помагала. Освен извадки от статията на „Файненшъл таймс” вижте и части от коментара на Асошиейтед прес, от който става ясно, че кандидатът на републиканците за президент Мит Ромни обещава да ни защити от „Газпром”- явно сме станали актуални за американската политика до степен да ни включат в политическия дебат там, докато нашите управляващи се спотайват тук.

Особено интересно звучи онази част от коментара на АП, в която се говори за „слухове” , че Русия стои зад организирането на протести за шистовия газ в нашия постсъветски свят- за тях слухове, за нас си е реалност. Ако българското правителство не беше комбина с руснаците по този въпрос, властта тук не само нямаше да си затваря очите за очевидното, но щеше да предприеме нещо за разобличаване на истинските организатори на „спонтанната” демонстрация в 12 български града, която послужи през януари на Бойко Борисов като основание внезапно да нареди на (уж) народните си избраници, солидарно с (уж) враговете им от БСП, да гласуват първата в света забрана за проучване дали изобщо на територията на страна е вероятно да има неконвенционален газ.

Само че как да очакваме от ГЕРБ да разследват себе си за съучастие в игрите на Москва, в които структурите на БСП взеха такова дейно участие ( по форумите имаше откровени хвалби за решаващата роля на мобилизираните за целта структури на младежката БСП)?

“Файненшъл таймс”: “Газпром” е в криза
28.09.2012
В Германия руската компания бе принудена да приеме сериозно намаление на цените, но продължава да настоява за високи цени в Източна Европа въпреки падането им на пазара.

Като втори удар срещу “Газпром” “Файненшъл таймс” определя започнатото от Европейската комисия разследване срещу компанията за антиконкурентни практики в 8 страни в Централна и Източна Европа.

Като се има предвид, че ЕК спечели далеч по-неубедителните дела срещу “Майкрософт” и “Интел”,

победата над “Газпром” изглежда почти сигурна

Като последица руската компания ще трябва да се откаже от сегашната си ценова политика и да намали наполовина цените си в Европа, което ще съсипе приходите и печалбите й.

“Газпром” формално е най-печелившата компания в света през 2011 г., като твърдените й печалби са 46 млрд. долара. Те обаче едва ли са истински. Анализатори подчертават, че вероятно около 40 млрд. от тях изчезват заради неефикасност и корупция, така че сметките на компанията излизат на плюс с малко.

Пазарната стойност на “Газпром” се срина

от 365 млрд. долара през 2008 г. до 120 млрд. сега.

Дълги години анализаторите казват, че Русия ще се реформира само когато паднат цените на газа, тъй като “Газпром” изглежда е основната “черна каса” на Кремъл, макар и сега да е драстично намаляла.

Кремъл няма голям избор и ще трябва да се оттегли от мегапроектите си: вече бе замразена работата по огромното Щокманско находище, а следващата стъпка ще да е отказването от “Южен поток” – разточителния и изключително скъп газопровод; а също и от преместването в гигантска нова централа в Санкт Петербург. Но всичко това едва ли ще е достатъчно.

Нефункционалното бивше съветско министерство на газа трябва да бъде разделено на реални компании, които да бъдат приватизирани.
Залезът на “Газпром” изглежда вероятен

С него ще се свият приходите на Русия, а Путиновият модел на държавен капитализъм ще понесе унищожителен удар.

Ако дори самата “Газпром” не е жизнеспособна, коя руска компания е? Подобен въпрос може да даде нов импулс на пазарните реформи. В крайна сметка съвсем скоро бяха приватизирани акции на “Сбербанк” на стойност 5,2 млрд. долара.

В първия си коментар за разследването на ЕК срещу “Газпром”, Путин показа колко не разбира от пазарна икономика.

“ЕС субсидира икономиките на източноевропейските страни. Сега изглежда някой в ЕС е решил да прехвърли част от товара с тия субсидии на нас.”

Обратно на фактите, той твърди, че цените на “Газпром” са диктувани от пазара, добавяйки, че компанията има “от десетилетия определени принципи на ценообразуване, които са закрепени в дългосрочни договори. Никой никога не е поставял под въпрос тези принципи”.

Само че сега Европейската комисия прави точно това. Колкото по-дълго Путин отрича реалностите, толкова по-дълбока ще става кризата на “Газпром”, завършва авторът Андрес Ослунд, член на Института за международна икономика “Петерсън”. /vesti.bg

Новата Студена война ще бъде газова
3 Октомври 2012
Кевин Бигъс
Асошиейтед прес

Кремъл наблюдава, европейските страни се бунтуват, а някои подозират, че Москва тайно финансира кампания за провал на стратегическите планове на Запада. Това не е филм за Студената война. Става въпрос за бума при сондажите за природен газ, а политическата намеса е огромна.
Като падащи плочки на домино процесът на сондаж, наречен хидравлично разбиване или фракинг, разтърсва световните енергийни пазари от Вашингтон до Москва и Пекин. Някои прогнозират това, което някога бе невъзможно: че САЩ няма да имат нужда да внасят природен газ в близкото бъдеще, а Русия може да бъде най-големият губещ.
“Точно тук всичко се преобърна с главата надолу,” посочи Фиона Хил, която е експерт по Русия към вашингтонския мозъчен тръст Brookings Institution. “Техните дни на господство на европейския газов пазар свършиха.”
Всяка страна, която търгува с енергия, би могла потенциално да спечели или да загуби.
“Относителното богатство на САЩ, Русия и Китай, както и способността им да упражняват влияние в света, са свързани до голяма степен с това какво се случва с газа в световен мащаб,” посочи в доклад това лято Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Историята започва преди няколко години, когато известен напредък при сондажите разкри огромни резерви газ дълбоко в шистовите скали – като при образуванието Марселъс в Пенсилвания и Барнет в Тексас.
Експертите прогнозираха, че природният газ на САЩ свършва, но тогава шистовият газ наводни пазара и цените спаднаха.
Русия изнасяше огромни количества за Европа и други страни за около 10 долара за единица, но сегашната цена в САЩ е около 3 долара за същото количество. Този вид математика привлече вниманието на енергийните компании и на политиците по света.
Някои правителства започнаха да си представят бъдеще с по-малко руски природен газ.
През 2009 година Русия спря газовите доставки през Украйна за почти две седмици заради спор за цените и плащанията. Над 15 европейски страни трябваше много бързо да намерят алтернативни източници на енергия.
Финансовите залози са огромни. Печалбата на руската енергийна корпорация Газпром, която е контролирана от държавата, достигна 44 милиарда миналата долара година. Газпром, чиято централа се намира в Москва, е най-големият производител на газ и изнася голяма част от него в други страни. Миналия месец обаче Газпром спря плановете за разработване на ново арктическо находище, като посочи, че сега то няма да може да оправдае инвестициите, а най-новият финансов отчет на компанията сочи, че печалбата е спаднала с около 25 %.
Президентската кампания в САЩ вече засегна стратегическия потенциал. В документ за кандидат-президентската позиция на републиканеца Мит Ромни се посочва, че той “ще преследва политика, която да доведе до намаляване на зависимостта на европейските страни от руските енергийни източници.”
През септември президентът Барак Обама отбеляза, че САЩ могат да “разработят предлагане за сто години на природен газ, който е точно под краката,”, което “ще намали вноса ни на петрол наполовина до 2020 година и ще подкрепи над 600 000 нови работни места само в сектора на природния газ.”
Полското министерство на околната среда посочи в изявление до Асошиейтед прес, че нарасналият добив на природен газ от шистови находища в Европа ще намали вноса по газопроводи от Алжир и Русия.”
Въпросът стигна и до най-високите етажи в Кремъл. Хил от мозъчния тръст Brookings чу руският президент Владимир Путин да говори (за шистовия газ – бел. прев.) в края на 2011 година на среща с журналисти и представители на научните среди в Москва. Тя посочи в публикация в блога си, че според нея единственият път, когато той наистина е проявил интерес е бил, “когато поиска да ни обясни колко опасен е фракингът.”
Високопоставен представител на Газпром отбеляза обаче, че шистовият газ всъщност е помогнал на страната в дългосрочен план. Сергей Комлев, ръководител на отдела за договори за износ и цени, призна неотдавнашните прекъсвания на доставките, но прогнозира, че горивата на САЩ няма да се наложат в Европа в някаква значима степен.
“Макар да чухме, че мотивът за тези дейности е да се намали зависимостта на някои страни от газа на Газпром, крайният резултат от тези усилия ще бъде изцяло благоприятен за нас,” посочи в електронно писмо до Асошиейтед прес Комлев.
Работата на Pace Global за Газпром изненада някои хора във Вашингтон, а Хил отбеляза, че следящите сектора в Европа вече са на мнение, че Русия финансира природозащитни групи, които шумно се противопоставят на фракинга в Европа, който може да свие руския пазар на природен газ.
“Чух много слухове, че руснаците финансират това. Нямам никакви доказателства,” отбелязва тя, като добавя, че много критици вярват на слуховете, тъй като Газпром притежава медийни компании в Русия и в Европа, които пускат материали за опасностите за околната среда от фракинга.
Газпром отхвърли такива конспиративни теории, отбелязвайки, че това по никакъв начин не може да бъде свързвано с присъщите интереси на Газпром, тъй като шистовият бум рекламира газа като изобилен, достъпен енергиен източник.
Много американски медийни компании, включително АП, са публикували информации за шистовия газ и околната среда. Регулаторните органи настояват, че като цяло проблемите, свързани със замърсяването на въздуха и водата, са редки, но природозащитни групи и някои учени посочват, че не са направени достатъчно проучвания.
Американските енергийни компании са нетърпеливи да изнасят газови продукти. Въпросът е толкова деликатен, че администрацията на президента Барак Обама отложи решението за разрешителни за износ, като посочи, че това ще вдигне цената на местния газ и ще доведе до щети за околната среда.
Само възможността за износ обаче може да позволи на другите да искат по-ниски цени от Русия, посочи Кенет Медлок III от Института за обществена политика James Baker в университета Райс в Хюстън. “Това променя позицията на масата за преговори за всички”, допълни той. “Събираш всичко това и започваш да разбираш: “Ау-у”.
Има едно огромно неизвестно при изобилието от шистов газ в САЩ, отбелязва Хил. За разлика от ситуацията в Русия и някои други страни нито правителството, нито някоя друга частна компания могат наистина да го контролират или насочват. “Въпросът е: може ли САЩ да правят това, което правят руснаците – да го използват като политически инструмент,” отбелязва тя.
По БТА

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: