Да направим оценка на размерите на трагедията

Чували ли сте за приапизма? Аз не бях. Оказа се състояние на постоянна ерекция, което е потенциално опасно за здравето. В това положение поставя главния си герой каталонския писател Ким Монзо в романа „Размерите на трагедията”. Последвалото посещение на Рамон-Мария при лекаря е истински шок – информиран е, че му остават едва няколко седмици живот.

Рамон-Мария бързо свиква с практическите неудобства на положението си (да, има такива!) и след първоначалния отказ да повярва, започва да прави планове как най-пълноценно да изживее оставащите му седмици. Последното се оказва съвсем не толкова лесно и логично реакцията му е апатия. Скоро обаче му хрумва как да разреши финансовите си проблеми и освободен от мисълта за парите решава всеки ден да играе различна роля, да бъде различен човек. Следват поредица от превъплащения и неочаквани срещи. И през цялото време Рамон-Мария чувства, че с тези превъплащения все пак остава верен на себе си, защото всяка роля е късче от неговото истинско аз, останало скрито до момента.

Докато четях останах с усещането, че Рамон-Мария е можел да постигне каквото пожелае в живота си, да бъде какъвто поиска. Вместо това преди болестта той търпи провал след провал. Наследява семейното издателство, но завършва кариерата си на издател катастрофално - с фалит. Започва работа като тромпетист, но не личи този занаят да го вълнува особено или да му доставя удоволствие. Сам признава, че няма семейство. Съпругата му е починала преди няколко години, а с 15-годишната си доведена дъщеря са заклети врагове.

Двамата с Ана-Франсиска живеят заедно в занемарената си къща на ръба на мизерията, но общуват само в краен случай. Питаят един към друг само неприязън, а тя дори бива обхваната от маниакален ентусиазъм при изнамирането на най-добрия начин да убие пастрока си. Необичайно силната омраза към Рамон-Мария изглежда се отразява на любовния й живот и Ана-Франсиска изпитва сериозни затруднения да докара докрай емоционалните си връзки.

Както сама се убедих авторовата „кукичка” с приапизма успешно улавя читателското внимание. За щастие Монзо не го превръща в център на романа си и повествованието не зацикля около пикантния факт. Историята успява да се развие като една равносметка на живота на Рамон-Мария и мъките на Ана-Франсиска в любовта.

В началото може би някои от вас шеговито са се запитали каква трагедия може да има в постоянната ерекция освен размера на еректиралата част, евентуално. Истината е, че действителната трагедия не е болестта на Рамон-Мария или новината за скорошната му смърт. Тя е в това, че накрая неговият отговор на въпросите „Пълноценно ли бе живял живота си? Всичко възможно ли бе направил, за да го живее интересно?” е „Изглежда, не; изглежда, бе го пропилял.”

Вероятно всеки от нас в края ще опита да оцени размерите на трагедията на собствения си живот. И всеки от нас се надява, че ще даде по-различен отговор на тези въпроси от Рамон-Мария. Успех!

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: