Монархофетишизмът като наследство от казармения комунизъм

След толкова десетилетия казармен комунизъм не е чудно, че и днес в България виреят някои от казармените „порядки” ( както биха се изразили любителите на казарменото мислене със съветска закваска).

Цитирал съм например в книгата си „Течна дружба” саркастичното наблюдение на британския журналист Робърт Фиск от в. „Индипендънт”, „убегнало” и до днес на българското кривосъдие, за престъпното нехайство на виновниците за лошото укрепване на българската база в Кербала, покрита с камуфлажни мрежи срещу…бомбен атентат- такъв, който буквално унищожи тази предполагаема крепост на българщината в Ирак. „Присъдата” на носителя на „Пулицър” Фиск е кратка и ясна : „българските военни са научени на това от съветските”.

Този път обаче причината да припомня за остатъчната казарменост с миризма на съветски ботуш у нас не е видната наследственост от комунизма в света на униформените българи. Самата власт, парламентарна и изпълнителна, действа тук на казармения принцип: „всяка заповед е предпоследна”.

Няма да припомням колко пъти беше разкопаван и закопаван обратно при управлението на ГЕРБ трупът на мъртвородения още при НРБ, после осъден на смърт от съветска експертиза с мнение за непригодност, но изровен отново от Сакскобургготски проект АЕЦ „Белене”.

Банално е също да броим и възвратно- постъпателните движения през същия период за уж безвъзвратната забрана за тютюнопушене на публични места. Съответно в интернет вървят в момента залагания под формата на анкети: „за или против пълната забрана на тютюнопушенето”, все едно, че тя вече не е въведена със закон! И как не-в постказарменото ни общество днес всяка заповед е предпоследна и никой не вярва на „окончателни” решения от страна на ГЕРБ.

Има и още много примери от този род, особено по отношение на еднолични „жестове” от страна на премиера Борисов. Ако си спомняте, още преди да спечели изборите, той се беше заканил при победа да махне веднага от поста му шефа на Българската народа банка Иван Искров, но после го „помилва” без особени обяснения като за пред публиката.

Ако в онзи предизборен период бойният зов на ГЕРБ на подстъпите към властта беше „бой по ДПС и БСП”, то сега по отношение на ДПС заповедта е отменена. Доган просто отпадна като мишена и е минал не само в нелегалност, но и най-вероятно в резерва в сметките на Борисов да продължи казарменото си управление чрез някаква коалиция. Атаката обаче този път е срещу остатъците от влияние на „Атака” за засмукване на националистически вот с втвърдяване на позицията спрямо Македония и нейното членство в ЕС, както и с изблик на внезапна загриженост по темата за ислямистките попълзновения.

Същевременно Борисов не се отказва да откъсне и нещичко от обоза на Доган. За целта той изигра кратък, но ефектен скеч в ролята на защитник на българските ( разбирай- турските) производители на ориенталски тютюн, знаейки очевидно, че той не е реално застрашен от европейска санкция, с каквато изведнъж взеха да плашат бедните хорица в районите, зависими от това производство. Номерът беше направо ориенталски по своята лукавост- сега бедните турци, ако са се хванали на този трик, ще вярват, че Борисов е скръцнал със зъби на Европа, спасил ги е в последния момент и току-виж взели, че гласували за него!

Законодателят на казармената „мода”, да се командори всичко и всеки според конюнктурата, личния и партийния интерес, а не на базата на някакви принципи, разбира се е Владетелят ни. И той постигна поне една от целите си: научи поданиците да се възползват от тази негова склонност да се държи като (не)просветен монарх с неограничени правомощия. Иска ли някой да постигне нещо, макар и то да е в разрез с вчерашна заповед на Борисов, просто трябва да го поласкае лично с молба да го спасява или поне да му съдейства.

Хвърковатият Бойко, наричан с умиление от журналистическите му подмазвачи „Батман”, „раздава” лично заплати на стачкуващи в Кърджали и намира инвеститори за бедстващи мини. Сам-самичък спасява сюрия футболни клубове след „убедителни” разговори на четири очи с милионери, внезапно прозрели необходимостта да си купят финансово фалирал отбор. Но това, което вече втори ден ме кара да се възхищавам на успеха на Борисов в зомбирането на просителите на блага, помилвания и всякаква подкрепа в труден момент, беше благодарността на подгонени от правосъдието имами лично към него. В националния телевизионен ефир някои от тях му благодариха, че само той ги разбирал. А били „прости”, едни такива изостанали, с бради…Нищо подобно, правят това, на което Борисов и компания учат поданиците вече четвърта година: удари едно чело пред Падишаха и портата на успеха може да ти се отвори въпреки всяка логика.

Напълно по подобие на едноличния режим по време на НРБ, когато се ширеше под сурдинка тезата за добротата на др. Живков, който не е виновен за зулумите на обкръжението си, Бойко Борисов генерира собствен политически ресурс, който използва безогледно. Може рейтингът на Неговия парламент да е близо до нулата (и как не – авторитетът на НС, решенията му са направо нулеви, защото мнозинството гласува само по волята на Шефа), може и правителството като цяло да потъва все повече в гьола на народното разочарование, но Генерала е все така на леко зацапан отзад бял кон пред една просълзена от генералската му по(л)за публика.

Това стана ясно от най-пресните „замервания” на обществените нагласи, според които всичко върви на зле, но Бойко си е ОК в хорските представи, сравнен с реномето на премиерите на България в последната година от властта им през последните двадесетина години. Което е пълен абсурд тъкмо при този начин на управление, при който нищо важно в държавата не се случва без одобрението, благоволението или мнението на Генерала, отговарящ единствено за успехите и илюминациите до степен, че дори не призна унизителните резултати от Олимпиадата, наричайки ги „успех”- само и само да не му се пише някаква загуба в Борисовиадата.

Но пък абсурдът ни приляга и в това отношение не бива да се чудим. Щом си издигаме такива кумири, въпреки препоръката на Божията заповед да не си правим фалшиви такива, ще търпим и Генералската линия на партията да ни води по нейните си магистрални приоритети. Такава е явно емоционалната нагласа на онази част от българите, които се припознават в новия „човек от народа” и от Народната партия в ЕС по заповед на сърцето.

Генерала обаче трябва да знае, че тук…всяка заповед е предпоследна и това е особено валидно за заповедите на сърцето на избирателите, влюбени в протестния вот. И го знае. Ето защо действа като за последно без оглед на това, какви са последиците от неговия поход към точно този вид европейско развитие на ориенталския ни придатък към ЕС-подход, който спокойно можем да наречем монархофетишизъм.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: