"Затворникът на Рая" - Сафон е отново тук

Понякога наистина се ядосвам, че не мога да пътувам през времето. Ако можех, едно от първите неща, които щях да направя, е да отида в някоя книжарница от бъдещето и да си купя завършените вече поредици за Кралеубиеца, "Песен за огън и лед" и "Гробището на забравените книги". Особено за Сафон чакането е ужасно. Първо го чакаш да напише книгата. После да я издаде на испански. После на английски. После на български. И чак тогава можеш да се отпуснеш спокойно в леглото (макар че трябва да си пълно емоционално дърво, за да можеш да четеш Сафон спокойно) и да си прочетеш книгата.

Влюбих се в „Сянката на вятъра“ и се уплаших от „Играта на ангела“. „Затворникът на Рая“ открехва врати, зад които са скрити отговорите на въпросите, които си задаваш от първата страница на „Сянката на вятъра“ и заради които не спиш дни и нощи, след като си прочел „Играта на ангела“. Това е книга, която дава обяснения – и повдига още повече въпроси. И естествено, не отговаря на нито един от тях.

Четенето на Сафон е като да гледаш игра на шах, превключвайки програмите – рано или късно стигаш отново до канала, на който се излъчва партията, но фигурите вече са на друго място. „Затворникът на Рая“ е мостът, който свързва двете предишни книги. Но истинската му стойност е далеч от тази „служебна“ функция – защото това е историята на Фермин. В началото не беше сред любимите ми герои и никога няма да спечели сърцето ми така, както го правят Давид и Даниел, но в него има нещо... очарователно? Това не е достатъчно силна дума, но тя е единствената, която може да предаде възхищението ми от този, човек минал през ада на мъченията и затворите и въпреки това готов да посрещне всичко с надсмешка и чувство за хумор. Наистина, без помощта на Мартин, едва ли би му се отдало, но нима някой друг освен Фермин Ромеро де Торес, който може да изапълни бягство в стил "Граф Монте Кристо"?

Не ми се иска да пиша твърде много за сюжета, защото за мен ключов момент при Сафон е това, че винаги успява да ме изненада. „Затворникът от Рая“ обаче повдига интересни теми за литературата и литературното величие. Образът на Маурсио Валс, които вярвам, че ще срещаме отново в следващите книги на Сафон (изобщо не вярвам, че ще успее да разплете качествено всички сюжетни линии в една книга и подозирам, че ще има поне още две), е класически образ на абсолютния гадняр, но има и допълнителна стойност – показва ни как амбицията, съчетана с правилни връзки и достатъчно пари, може да превърне и най-големия бездарник във всепризнат и уважаван автор. Това само по себе си е забавно, макар и малко плашещо. Фактът, че той иска Давид Мартин, когото ненавижда като литературен съперник, да пренапише съчиненията му, за да ги направи продаваеми, обаче ме погнусява. Нямам нищо против писането под псевдоним и съм категоричен привърженик на необходимостта от литературен редактор. Но Валс не прави нищо такова – той се възползва от един психически неуравновесен човек, какъвто е Давид Мартин, за да задоволи единствено собственото си его. Шантажира го емоционално, превръща го в абсолютна развалина. И тласквайки го към пропастта, неволно става причината за създаването на един шедьовър – „Играта на ангела“ от Давид Матин.

Сафон има особено, леко мелодраматично чувство за романтика. Но то е достатъчно фино, за да не те отегчи или да те разсмее с прекомерна патетичност. И въпреки че не е крайъгълния камък на романите му, любовта - във всичките й разновидности и форми - е един от главните мотиви на героите му. Мога да напиша цял роман за образите на жените в книгите му. Сафон е истински вълшебник, защото взима образи, които животът е превърнал в клише, и ги пренася на страниците на книгите си бляскави и впечатляващи.

„Сянката на вятъра“ започва с малкия Даниел, който намира книга с това заглавие в „Гробището на забравените книги“. „Затворникът от Рая“ завършва с порастналия Даниел, който отнася там неиздадения шедьовър на Давид Мартин „Играта на ангела“. Обичам игрите и мистификациите, на които Сафон подлага читателите си. Дано не ни кара да чакаме прекалено дълго.

P.S. Според мен София ще е много, много важна за сюжета.

Вижте ревюза книгата и при Христо Блажев в Книголандия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: