Защо никой не забелязва съвременните десни хора

Докато беше в Съединените щати, президентът Росен Плевнелиев със сигурност посети символа на Ню Йорк Empire State Building. Широката публика вероятно само това е забелязала, но пък вината не е в публиката, а в телевизора. Президентът обаче посети и две редакции, където не са били канени нито Георги Първанов, нито Бойко Борисов. Пред Wall Street Journal и CNBC Плевнелиев говори за бизнеса и свободата, за инвестициите, за помощта, която държавата планира да оказва на предприемачите. Направи го с настроение и на добър английски език. Дори само последните две обясняват защо предишният президент и настоящият премиер не са били в тези студиа.

Записите от тези две интервюта станаха популярни благодарение на социалните мрежи и предизвикаха коментари от част от хората около мен. А пък повечето от тези хора са активни, добри специалисти, не се плашат от работа, някои имат по-голям или по-малък бизнес, очакват предвидими правила на играта, искат държавата да ги остави на мира и предпочитат сами да си извоюват успеха. Те са част от света, пътуват, интересуват се от различното, не се палят от думи в стил Божидар Димитров, не обичат да щракат с пръсти на музика, знаят кой е Джей Лено, не всички знаят коя е Златка. За тях новината за българина Мирослав Пенков, който спечели литературен конкурс на Би Би Си, е по-важна от завръщането на “Всяка неделя”. Такива мъже и жени приемат себе си за съвременни десни хора.  Защо президентът се опитва да говори на тези хора само когато е в чужбина?

Най-лесното обяснение е, че някой съветник е дал безценния съвет, че в България мнозинството от хората са възрастни, консервативни, изпитват носталгия по едно време, искат редовна заплата и пенсия и очакват някой да им ги увеличава с изявление по телевизора. Какъв е смисълът да говориш на такива хора за свобода и предприемачество, за инвеститори! “Хората мразят шефовете си, а ти искаш да помагаш точно на шефовете?!”, вероятно е възкликнал някой умник и е формулирал съвета си така: “Българите са леви по душа, говори им така, иначе няма да гласуват за теб.”

Едните искат държавата да им построи завод и да ги назначи на работа, другите искат държавата да им гарантира благоприятна среда, в която те сами да решат дали да работят в завода, дали да правят нещо различно, или пък сами да си построят завод. Това разделение на леви и десни нагласи невинаги съвпада с начина, по който гласуват хората, защото и самите партии имат проблем с ясното си самоопределение чии интереси искат да представляват. И понеже левите нагласи очевидно преобладават, така хората с десни икономически възгледи често остават непредставени.

Ще започна с позитивния пример. Тази година за първи път Столичната община направи възможно местните данъци да се плащат онлайн. Това е важно за десните градски хора, защото не им хаби времето и спестява преживяването “кисел чиновник зад врата без табела”. А сега ето и негативния: все още базите данни в столичните райони нямат връзка помежду си и един и същ автомобил трябва да бъде едновременно деклариран от купувача и от продавача. “Нищо не става автоматично”, обясни ми служителка с доволна усмивка.

Най-сериозният натиск върху дребния бизнес идва от задължителните контакти с различни администрации – община, данъчни, здравна инспекция, пожарна, комисия за потребителите, агенция по храните… Тази голяма компания от ведомства отнема или време, ако решиш сам да обикаляш, или пари, ако прехвърлиш работата на друг. Но понеже и времето е пари, става дума за много пари. Които – вместо да увеличат приходите на фирмите, оттам работните места, заплатите на наетите и данъчните приходи – отиват на вятъра.

Правителството обяви, че планира да плаща част от осигуровките на новите големи инвеститори. Обяви и поредния план за намаляване на административните режими за бизнеса. Тези новини звучат добре за съвременните десни хора, но част от тях се пита – защо пак говорим само за големия бизнес и за кой пореден път обещаваме облекчаване на административната тежест? Всъщност не говорим за това. Правителството само реши да говори за пенсии, за броя на заплатите при пенсионирането на военните и полицаите, за т.нар. Евтина Коледа. Да има нещо дясно в тези теми?

И така стигнахме до изборите. Част от съвременните десни хора ще гласува за ГЕРБ – на принципа “защото бие БСП” – въпреки интелектуалната си несъвместимост с Бойко Борисов. Друга част ще гласува за Меглена Кунева въпреки неясната платформа и миналото  на министър в правителството на Сергей Станишев. Трета част ще гласува за останките от “сините” въпреки че скандалите там са повече от политиката. И в трите случая има едно голямо въпреки, което прави най-вероятна четвъртата възможност – просто да не гласуват. ГЕРБ очевидно вече заложи на по-леви послания, Кунева не залага все още на нищо, а сините политици продължават да не намират формулата на единна нова организация, която да се обърне към съвременните десни хора.

Вратата е отворена, тези хора ги има, остава някой да ги потърси. А ако този някой реши да мисли стратегически, може и да се сети, че подкрепата точно за такива хора ще ускори икономиката. Тогава ще има и повече пари за увеличение на пенсиите, с което да си печели изборите.

написано за в. “Труд”

А тук може да видите двете интервюта на президента Плевнелиев:

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: