Затваряй си устата, облаче ле бяло…

Законът за българите и българските общности по света, след мъртвото си раждане, отлежава във фризера на Парламента. Мъдруван от „специалисти”, той носи всички елементи на днешното законотворчество: неглижиране на специфичната материя, която визира. Прибързаност и липса на масово обсъждане от нашите сънародници. Непотребен разказ за структури, работещи с диаспората, мъгляви юридически формулировки и т.н. Всичко извинено с твърдението, че прежният Закон е остарял и трябва да бъдем в крак с времето. Зад табелата от уж добри намерения надничат груби комерчески надежди. Те не са от вчера. Доста преди 1989 г. татковината броеше чедата си в странство за изменници. На по-късен етап узря идеята, че може да има полза от „презрените” им валутни пари. И за да покаже майчинска прошка, се засили да им строи даже хотел, носталгично именуван „Родна стряха”. Освен всички културно-масови циркаджилъци от Тимок до Черно море. Какви гостоприемни времена бяха, а, облаче ле бяло?

Прочети цялата новина

Свързани новини: