10/09/12 06:22
(http://patepis.com/)

Йонийски острови: Закинтос – да или не?

Тази есен на сайта ни започна една поредица за Йонийско море и прекрасните острови от архипелага. Вили днес ще ни води до Закинтос (гърците го казват с ударение на първата сричка – Зáкинтос). Да видим, струва ли си пътя до там? :) Приятно четене:

Йонийски острови: Закинтос - да или не?

Трите дена на Кефалония отФърчаха, ама светкавично. Сами, Аргостоли - сънливи градчета с едва мърдащо от топлика население тук-там из уличките; малобройни, припичащи се край морето чуждестранни летовници, и още по-малко любопитковци, безстрашно щъкащи под слънцето в лов на интересности; закътани сред скалите заливчета, в които изумруденото море се гали като коте в краката ти; избухнали в цикламено бугенвилии по къщи и огради; лепнещо от сладко грозде и розови селски домати, неочаквано вкусна рибка и възхитително вино (амброзия просто!); дори странното езеро Мелисани, чиято вода е ту наситено млечносиня, ту стъклено зелена, ту прозрачно черна - зависи от ъгъла на гледане и светлината отгоре... Кефалония неочаквано и неусетно си беше завладяла местенце в сърцето ми. Сега, докато го пиша, разбирам, че все още си е там :) Но, беше вече ред на поредната ми мечта:

Закинтос

Противно на очакванията ми, фериботът от Кефалония за Закинтос тръгва не от пристанището на Аргостоли, а от някакъв, ама направо измислен кей при Песада. А Песада е нещо подобно на Фискардо, т.е. някакво поселенийце от някакви си няколко къщи, но тук те не са баш до кея, а по-навътре в сушата. Самият ферибот също ми вкарва едно голямо чудене. Прилича на стаар локомотив. От ония, дето са се движели с въглища. Гледам и не вярвам, че ще успее да побере и тия 3 автобуса с туристи, дето довтасаха, камиона, фрашкан с кашони, един ли, два ли(?) микробуса и десетината коли, че и мотори... Обаче ги побра. След като го натъпкаха "до козирката" с народ и возила, почнах да се чудя, дали ще отлепи сега от кейчето. Обаче: дзъннн... скръъц... скръъц... плясс... плясс... Тръгна бе! [caption id="" align="aligncenter" width="516"]

Ясу, Кефалония! /довиждане/[/caption] Баавно, баавно... докато изтътри към трийсетината километра до Закинтос, и слънцето се ориентира към залязване. Но първото ми впечатление за острова е, че май е по-богат на растителност от Кефалония. Но въпреки, че не е така планински, пътищата на Закинтос не са толкова добри, както кефалонийските. Е, говоря за преди три години. Имат някаква оплетена мрежа от пътища, които като че ли само те си знаят кой накъде отива. И така, в хотела се оказвам съвсем по мръкнало и буквално в последната минута, преди да приберат манджите от шведската маса. Дори багажът ми остава на рецепцията, а дежурният ме дръпва след себе си и от вратата им виква нещо в почти празния вече ресторант. Смеейки се и разправяйки нещо на гръцки, една лелка маха към мен "йела, йела" /ела, ела/ и трупа разни неща в две чинии. Подава ми ги, клати глава "Грийс! Гуд фуд, вери тест!" и размахва показалеца "Туморо брекфест севен оклок ту найн, мадам!". Кимам: йеес... о'кей... йес, евхаристо! /благодаря/ Добре, че беше Майк - от него научих няколко гръцки думички :)

Хотелът е в градчето Циливи,

на около 4-5 км от столицата. По-голям е от предишния и на външен вид е по-тежкарски, има си също и басейн, и градина отвън. Но, за четири дена, камериерката само веднъж уважи стаята ми и то само, за да изхърли кошчето, иначе "уюта" ми си беше недокоснат ;) Но пък храната (пак НВ) беше много, разнообразна и верно "вери тест". Лягам си доволна, щото вече съм на Закинтос - беше ми влязъл в главата от няколко години. На следващия ден веднага след закуската хуквам към плажа, защото според твърденията из световната мрежа,