ПЕС гербери не пасе, само кокала гони

Не знам за избирателите, но аз избирам напоследък да се вслушвам повече в това какво говори лицето на европейския социализъм Сергей Станишев. А той взе, че каза една истина пред партийни активисти в София вчера:

„Тези, които не могат да дишат ГЕРБ, все още не са готови да гласуват за нас. Трябва да ги мотивираме”.

Така е. Знам го от първа ръка. Чакам да ме мотивира. Но докато чакам, си задавам въпроса къде, в коя точка на света, социализмът е дал успешен пример за подражание, който след временни претенции за нещо подобно да не се е провалил?

Преди години, когато ми позволяваха да бъда водещ на предаване във водещата телевизия Би Ти Ви, си направих един подъл (признавам си) експеримент. Попитах гостуващ в студиото ми лидер на световната организация на социалистическата младеж точно това: да посочи едно безспорно успешно социалистическо управление. Беше „подло”, защото сгромолясването на т.н. социалистическа система беше толкова смазващо, че отломките още прехвърчаха над главите ни.

Събеседникът ми ( споменавал съм тази сценка и друг път) доста се притесн. Моя милост садистично не му помогна, а по-скоро се изгаври с насочваща реплика под формата на молба към госта, да се въздържи да говори за Швеция като за социалистическа държава- любимия пример на българските социалисти след кончината на „развития социализъм” в самата България и разпадането на съветската империя. Резултатът от моята инквизиция беше, че гостуващият ми другар, самият той от Южна Африка, след доста потене и дълго мислене, посочи Южна Африка за пример на успешен социалистически модел

Южна Африка беше по времето на апартейда и си остава и до днес световен лидер в няколко неща, като добива на диаманти и по необуздавана престъпност на глава от населението. Но не и по решаване на социалните проблеми на населението, което би трябвало да бъде мерилото за успеха на една идеология, която съдържа думичката „социално”.

И ето, че вече има информационен повод да повторя въпроса си и този път на хоризонта, близо до екватора, има задоволителен отговор: социализмът има свой световен знаменосец. Това е Уго Чавес, бивш военен превратаджия, но пък много популярен с популизма си сред бедните, на който облекчава бедността с пари от приходите от баснословните петролни залежи и от продажбите на нефт в двете Америки- приходи, които не са никакво завоевание на социализма.

Чавес спечели четвърти пореден президентски мандат и досущ като Владимир Путин в Русия, който също харчи за народната любов от милиардите, които валят от износа на суровини, има вероятност да поуправлява още почти две петилетки.

А сега да се върнем към лицето на европейския социализъм. Не ми е известно досега в това си качество, нито в ролята си на български социалистически лидер, Станишев да е поздравил венецуелския знаменосец на победоносния социализъм. Путин поздрави Чавес, който пък му пожела дълголетие на рождения му ден на 7 октомври. Испанският премиер Сапатеро също звънна на латиноамериканската звезда на идеологията, закичена с петолъчка. Обаче европейското лице на социализма не бърза да се присъедини към споделяните на латинотриумфа на лявата вълна, каквато председателят на ПЕС Станишев обещава на Европа тепърва.

Защо? Поради что се срами да припознае в Чавес осъществяването на заветите на Симон Боливар, Маркс, Брежнев, Мао и Тодор Живков?

Кашата, предлагана за консумация на бедните във Венецуела, е забъркана с вкусни американски милиарди срещу износа на петрол и е гарнирана с геополитически заяждания и залитания на Чавес към Русия, Китай и Иран- все напук на същата тази Северна Америка, която Чавес кълне като бабичка по митингите, но всъщност ухажва търговски. Несъгласните във Венецуела са принудени да гълтат тази каша насила поради откровения авторитаризъм на овластения от мнозинството полковник Чавес.

Във всичко това няма нищо европейско в смисъла, в който модерната социалдемокрация влага. Съответно Станишев е принуден да се съобразява и да сдържа възторга си от продължаващия възход на венецуелския социализъм, въоръжен с практическия неизчерпаемия петролен ресурс за целите на т.н. венецуелска революция. Специфична работа, ама не и европейска…

Иначе, понеже Белия дом отнася и до днес тежки пропагандни шамари за една изпусната преди десетилетия фраза по адрес на проамериканските диктатори в Латинска Америка, днес можем да кажем нещо подобно за Уго Чавес, но с обратен, със социалистически адрес: той може да е кучи син, но си е техен, социалистически кучи син. И няма да чуете Станишев и компания да се възмущават от бруталното му политическо поведение, защото са си от една боя, макар да се пазят да не се изцапат прекалено много в очите на чувствителните спрямо авторитаризма европейци, което се вижда от мълчанието на Станишев.

Накрая да обобщим: възходът на латиносоциализма е възможен само при наличието на безплатен обяд под формата на огромен природен ресурс, защото социализмът се занимава не със създаване на ефективна икономика, а с преразпределение на нещо, което други са създали. Господ Бог не ни е дал петрол, а руският господ(ар) на Станишев и Борисов забрани да проверим, дали пък Създателят не се е смилил над България със залежи от газ.

Самият Станишев яростно отрича настоящото управление на страната да е създало материални блага, което също означава, че няма какво да се разпределя след мандата на ГЕРБ. Това е патова ситуация за социалистите, които много искат да са на власт, но няма с какво да мотивират евентуална латиновълна на Балканите.

Въпросът е, след като ПЕС гербери не пасе, какво още ни чака в тази ялова битка между левия и деснеещия популизъм на нашата плодородна за политически бурени балканска почва.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: