Семейни трагедии по японски

Четейки тази книга, се замислих за това, дали всички хора са пригодни за създаването на семейство. Ясно е, че като човешки същества една от основните ни функции е да се свързваме помежду си и да оставяме потомство, което да продължи вида и рода ни. Кръвта вода не става, казват, няма по-силна връзка от тази между роднини, харесва ли ни, или не. Обаче, както препълнените детски домове и детската престъпност ни карат да си мислим, че някои хора просто не са способни да отглеждат деца и в никакъв случай не бива да го правят, така и „Семейни сцени” на Ясутака Цуцуи разбива по особен начин идеята за семейството като шаблон, който гарантира щастие и удовлетворение.

Романът е разделен на осем глави – осем истории за осем японски семейства, свързани помежду си от осемнадесетгодишната Нанасе. Момичето притежава рядката способност да чете мисли – свръхестествен талант, който я превръща в безспорен познавач на човешката душевност. Тя напълно съзнава, че това, което хората казват за себе си и околните, в повечето случаи е заблуда – истината се крие единствено в храма на мисълта. Самата Нанасе грижливо пази своята телепатия в тайна от страх, че ако я разкрият, ще бъде превърната в експеримент или атракция. Ето защо девойката е избрала за себе си попрището на домашна помощница, тъй като ѝ дава свободата да напуска семействата, които са я наели, когато се почувства застрашена.

Под маската на наивността, Нанасе разплита без проблем ръждясалите от злоба, неудовлетвореност и похот механизми, които движат индивидите, за които работи. Тя е интересен образ, единственият, на който можете да гласувате доверие. Нанасе е прозорлива и трезвомислеща, макар страхът да не бъде разкрита често я поставя в позицията на беглец или пък я принуждава да се прави на далеч по-глупава и простодушна, отколкото е в действителност.

„В представите ѝ за морал разминаването между желания е действия не можеше да бъде оправдано.”

Тази житейска философия на моменти прави Нанасе дръзка и я изкушава да се възползва от телепатията си, за да манипулира хората около себе си. Целта ѝ е да ги принуди да свалят маските си и да прекъснат безкрайната гнусна пиеса, която са превърнали в свое ежедневие. Резултатът от намесата ѝ винаги е интригуващ.

Като цяло „Семейни сцени” е интересен психологически роман, написан стегнато и пестеливо, почти като доклад. Нещото, което не ми допадна, бе, че историята на главната героиня не търпи почти никакво развитие. Ясно ми е, че Ясутака Цуцуи е използвал Нанасе като наблюдател и провокатор, чрез когото да изведе на преден план скритото в природата на останалите герои, но аз лично щях да се радвам да науча още нещо за нея. Искаше ми се да видя как ще се развие животът ѝ след зловещия завършек на последната история и как ще използва способностите си отсега нататък.

Изборът на „Обсидиан” да представят Ясутака Цуцуи на българските читатели именно с този роман е интересен и се надявам скоро да видим по книжарниците още нещо от този автор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: