Три ефективни упражнения за самоусъвършенстване

Притиснат от външните обстоятелства, човек все по-често изпитва необходимост да погледне навътре към себе си. А когато опознае вътрешния си свят и процесите в него, той започва да работи над тях.

Но защо, по дяволите, упражненията за самоусъвършенстване са толкова важни?

Те не носят никакви приходи, не градят кариера, не създават нови приятелства, връзки, контакти, не издигат в обществото, не осигуряват власт (над останалите). Общо взето, упражненията за самоусъвършенстване изглеждат като чиста загуба на време…

Аксиома: Един ден всички ще умрем

Хипотеза едно: Съзнанието се запазва след смъртта.

Хипотеза две: Всичко изчезва след смъртта, включително съзнанието, спомените и всякаква следа от личността.

Всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае, но аз избирам да вярвам в хипотеза номер едно и ще ви кажа точно защо:

Първо, за верността й има повече доказателства, отколкото за верността на хипотеза две: интервютата с пациенти, преживели състояния близки до смъртта, документирането на астрални същества, аурата на човешкото тяло, неговият електромагнетизъм, видим дори за обикновените уреди, осемте грама и т.н. Знаете ги тези неща. Няма да се задълбочаваме в тях.

Единственото „доказателство” за другата хипотеза е страхът от непознатото. Но, преди всичко, искам да подчертая, че тя е в разрез с един от основните физични закони, а именно: енергията не се губи, тя само променя формата си. Тялото също не се губи. То променя формата си, за да се превърне в храна на други физически форми. Значи и съзнанието не се губи. Някои казват, че в новата му форма, извън пределите на тялото, то има повече сетива и може да пътува със скоростта на мисълта. Ще поживеем и ще видим…

Да, горното е само хипотеза, но това е по-логичната от двете единствено възможни хипотези. И по-обнадеждаващата. Аз предпочитам да вярвам в нея.

Очевидно не сме в състояние да замъкнем тялото си отвъд. Очевидно не можем да вземем вещите си, титлите, контактите или социалния статус…

Ако, все пак, някакво съзнание остава след смъртта, то неизбежно е свързано с натрупания житейски опит и придобитите чрез (през) него знания, убеждения, навици, черти на характера…

За хората, които се концентрират изцяло върху външния свят, тоест: върху натрупването на вещи, имоти, връзки, престиж, социален статус, признание и т.н., смъртта е равнозначна на  фалит – досега никой не е успял да замъкне мерцедеса си отвъд…

Вещите стигат най-много до гроба и често биват изваждани от там по-късно, за да послужат отново на живите, които единствено имат нужда от тях.

Упражненията за самоусъвършенстване са изключително важни – те представляват единственото „наследство”, което ще вземем със себе си от тук. Евентуално.

Но те формират и вярвания, убеждения, нагласи, черти на характера, които по наше усмотрение, по наш избор, съзнателно сме способни да моделираме и да променяме още сега, докато сме живи. Когато не го правим, опитът ни се формира автоматично, под влиянието на външни обстоятелства, на които хаотично реагираме, вместо да се занимаваме със себе си.

Забележете, хората с труден характер имат трудна съдба. Конфликтните личности попадат по-лесно в конфликтни ситуации. Кое предизвиква кое и дали битът определя съзнанието е метафизичен въпрос, с който няма да се занимаваме сега. Ясно е като бял ден (дори без метафизика), че ако си нагъл, неприятен и конфликтен тип, има по-голяма вероятност да си изядеш боя. Не, че иначе си застрахован, де. Просто вероятността е по-малка.

Спорен е и въпросът доколко някой се ражда с конфликтен (труден, агресивен) характер и доколко той се формира под въздействието на средата.

Може да излезе, че и двете твърдения са верни, но при всички случаи човек има свободата да гради характера, навиците, мислите и убежденията си сам. Не да чака пасивно да му ги изградят отвън, реалността да му ги формира. Никой не е задължен да реагира автоматично на въздействията на околната среда, без да участва съзнателно в процеса. Не и след като има толкова много упражнения за самоусъвършенстване, които слагат юздите в твоите ръце.

В „Моето малко гениално откритие” писах, че имаме почти пълен контрол над процесите, които се случват в нас и почти никакъв контрол над процесите, които се случват във външния свят. Абсолютна загуба на време и енергия е да се занимаваме с неща, които нямаме властта да променим.

Опитайте се да ме опровергаете, като промените курса на долара, климата или предвидите някое земетресение, ако не ми вярвате… Малцина са тези, които виждат и малцина са тези, които могат да променят.

Но всички можем да променяме себе си, колкото пожелаем.

Дадените упражнения съм ги тествал лично, в продължение на месеци и чак сега се осмелявам да ги споделя с вас. Открих както практически, така и метафизични  резултати от тях, които внимателно са описани тук. Ползвайте ги по собствено усмотрение:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Мантра: Днес мълча повече, отколкото говоря

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява по-добри пътища и към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: “…и така получавам сила”.

Приложение: Това е първото изречение и ясното намерение, с което се събуждате всеки понеделник и четвъртък от седмицата. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”, ако е необходимо. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Говорете само, когато е наложително. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка изречена дума ви глобяват с по един лев.  Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си мислите и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  “проглеждане” и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате по Пътя. И непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Мантра: Днес не приемам нищо за даденост

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), а не да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик и го замества с нов – фокусирането върху нещата, които вече притежаваме, но които сме свикнали да приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за тяхното действително съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е: без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите всеки ден, за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдри учители за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица на екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, които сте свикнали да приемате за даденост и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите проблеми сега. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за това, което наричате „проблеми”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спрат да ви изненадват по Пътя. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Мантра: Днес постигам с лекота

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното постигане. Развива търпение. Дава свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които не ви носят нищо в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри приоритети.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определен начин, по който трябва да станат нещата. Тя ви прави по-гъвкави. Това, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Това, което искате, ще го получите и то – с лекота. Въпрос на навик.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, първата ви мисъл е „Днес постигам с лекота”. Повтаряйте си я непрекъснато, нека през деня това да е основната ви „задача”. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в едни по-специални дни от седмицата за вас, ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера, влияят върху условията в заобикалящата ви среда, как непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте, резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която дава мълчанието само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

Прочети цялата новина

Свързани новини: