Неохотният фундаменталист

Никога не започвам да пиша ревю веднага след като прочета книгата. Особено ако съм я харесала, имам нужда от няколко дни да помисля и да я обмисля. Но толкова се прехласнах по „Неохотният фундаменталист“, че започнах да пиша текста още преди да съм я дочела – това не ми се беше случвало досега.

Първото нещо, което тряба да се каже за тази книга, е, че е сладкодумна, текстът потича плавно, отнася те и ти се оставяш да бъдеш завладян. Защото какво би могло да е по-интересно от историята, която тази книга има да разкаже?

Тази история... тази история е от онези, за които книжарите казват: „Ами тя не може да се разкаже, трябва сам да я прочетете.“ . Истината е, че всяка история може да се разкаже, тя затова е история – но ако не я разкажеш както трябва, ще я убиеш. Такава книга е „Неохотният фундаменталист“, в която много истории се сливат в една, за да изплетат разказ за съдбата на един мъж, които заговаря непознат в един ресторант на пазара в Лахор. Заговаря го и не спира да говори – целият роман е един сладкодумен монолог, в който е вплетен разговорът между чужденецът и местния, между миналото и настоящето.

Мъжът, когото заговарят, е американец, който получава съобщения на всеки кръгъл час. Мъжът, който говори, разказвачът, е този, който ни интересува. Това е неговата история.

Чангиз, както ще узнаем, че се казва нашият разказвач и главен герой, е роден в Лахор и произхожда от голямо, знатно семейство, което обаче е загубило финаносвите измерения на добрия си произход. Затова Чангиз работи, докато следва в Принстън, при това тайно – за да не съсипе репутацията си в очите на колегите. Когато получва предложение за работа в една от най-добрите фирми в САЩ, той малко или много се чувства все едно е победил – системата, света, империята. Ню Йорк, за разлика от САЩ, го кара да се чувства на мястото си – не у дома, но все пак някъде, където може да има дом: „За четири години и половина, аз така и не се почувствах американец; но абсолютно веднага станах нюйрокчанин.“.

... и все пак в Ню Йорк е и тя. Ерика. Особена жена, която тъгува по отдавна отишъл си любим, която търси близост и в същото време остава студена, далечна и недостижима. Връзката им не е точно връзка, а по-скоро нещо като чернова. Когато човек се сблъска с неразрешим проблем в личния си живот, се нахвърля като озверял върху работата си. Нашият разказвач, който често прекъсва разказа си, за да вметне по няколко думи за местната кухня, архитектура и навици, се превръща във финансова акула. И всичко е добре, всичко е прекрасно. Той е златното момче на фирмата, получава бонуси и похвали, потупвания по рамото и комплименти.

Но кулите падат. И с тях се сриват маските.

Не разбирайте погрешно, това не е книга за исляма, още по-малко – за тероризма. Това е повече книга за страха и предразсъдъците, които ни отчуждават от другите. За желанието да предизвикваш, когато ти показват неодобрение. За другата страна на монетата. За това какво е да живееш в сърецето на един свят, но никога да не успееш да го почувстваш свой.

Поставен в ситуация, в която целият свят представя ценостната система, вярата и родината му в ролята на злодеите, на варварите, героят започва да трупа... ненавист, огорчение... той не е промит от радикалния ислям, напротив - промит е от радикалния американизъм, капитализъм дори. И въпреки това Пакистан и неговите ценности продължават да живеят в душата му - от този сблъсък се ражда вътрешна драма, която преобръща живота му.

Вероятно пропускам нещо, нещо важно. Но нали ви казах, че тази книга не може да се разкаже...

Прочети цялата новина

Свързани новини: