Бел. автора - мой текст за специалното издание на "Капитал" "100-те най-влиятелни жени в България"

Предлагам отново да обсъдим поредното и очаквано непоявяване на Юлияна Плевнелиева. Нейното празно място и президентския въздух, който отказа да диша. Не е тайна, че не съм й фен въпреки, че разбирам мотивите й да се държи като партизанка, което е свежо при положение, че светът е свикнал основно на политически куртизанки от двата пола, пък и от трите даже.

Очаквайте скоро фанелки и продуктово позициониране с надпис I LOVE Ю. Има какво да се продава, но има ли какво да се купи? Авторското право над този слоган е мое, в покупко-продажната епоха на зрялото политически безсмислие, бих могла да направя пари с протеста ми срещу протеста на Юлияна Плевнелиева. Благодарна съм й, със симпатия даже, затова че наруши скуката, ако не друго. Другото е, че "не-българското поведение" на госпожица Ю не е нищо повече от типично балкански индивидуализъм и своеобразна женска мачовщина. Също и нарцисизъм - "Аз съм по-велика от институцията, от България, от мъжа ми и всичко останало. Правя каквото пожелая."

При положение, че България е страната на царят-министър-председател, нещо като адмирал- генералът на Саша Барон Коен в блестящия му нов филм "Диктаторът", Ю е нещо като Мария-Антоанета на която няма да отрежем главата, защото все пак е израстнала с мекици, а не с пасти. Наше момиче е колкото и да се прави на аристократка. Популизмът на постъпката й е дълбоко маскиран, вероятно не й е минавало през ум за тази трактовка на поведението й, и тя с един ход цака целия пиар гений на Бойко Борисов.

Моята теза срещу президентското й отсъствие на жена явно с добър интелект, че всъщност е решила да накаже българския народ за неговия избор. Кой точно избор обаче? На президент или на министър-председател? Или на двамата заедно в едно танго в което винаги единия ще стъпва върху краката на другия. Тангото е страстен танц в който определено няма място за трима и тя правилно го напусна без изобщо да го е танцувала. Защото всичко вече е политика. Да те няма, също.

Ужасно ми се искаше и продължава да ми се иска жени като нея да поемат отговорността на отреденото им от съдбата и да се опитват да учат този "такъв и такъв" народ на нещо повече от онова, което той представлява. Изборът е мисия. Отказът от мисия не е мисия, а индивидуализъм неносещ нищо никому. Би могъл да бъде и най-обикновен страх от милионите очакващи очи. Празно място, което можеше да бъде запълнено със смисъл. Да, разбира се, това са големи очаквания към нея, и да, разбира се, тя е свободна да живее в един малък неин свят в който не носи отговорност за никой друг освен за най-близкото си обкръжение.

Свободата да не направиш нищо значимо не е липса на амбиция, а амбиция по български – ще ги накажа като не давам пример със себе си и не нося отговорност. Ако това поведение не се срещаше твърде често тук, нямаше да съм толкова взискателна към нея.

Юлияна Плевнелиева вероятно е чудесна жена, всички, които я познават твърдят това, и същевременно е една пропусната възможност. Пропусната за България и най-вече пропусната за себе си като личност. А аз вероятно съм романтик за да виждам такива нереализирани висини. Абдикацията от неслучилото се и тоталната липса на романтика в този жест, са скучни. Въпрос на характер, а и последствие и обремененост от една среда все още неуспяла да се рестартира напълно след 45 години на адмирал-генерали-генсекове край които единствената жена беше мустакататата Дража Вълчева. Предпочитам всяка Карла Бруни, всяка Мишел Обама, дори Лаура Буш, а за Хилари да не говорим, да, Хилари е моята американо-българска мечта! Дано някой ден такава жена да се случи и тук. Първо край мъжа си, а после ПРЕД него.