Руснаците ни готвят ни да ни сготвят покрай “Южен поток”

Знаете ли какво следва от пропагандния трик, според който едва ли не немощната Русия се е огънала под мощния натиск на Бойко Борисов и вече е готова да се покае за поисканите от България 1 милиард евро компенсации за АЕЦ „Белене”? Следва нещо подобно на онова, което ни се стовари на главата при посещението на Путин тук през януари 2008 г. с триумфалното му напазаруване на България ( изразът беше употребен от руски кореспондент).

Голямото руско енергийно хапче беше пробутано от пропагандата в самата Русия тогава с лицемерно вайкане колко труден партньор за преговори била България. Най-много се постара в този евтин спектакъл комунистическият в. „Правда”, който направо ожали Путин за тежката му задача в София. И позна: за малко да го удушат от целувки и прегръдки тук!

Не по-малко смехотворни бяха напъните от страна на мощното българско джудже да се изпъчи като пехливанин в защита за българските интереси в люта схватка с Путин. Българският еквивалент на руското лъготене в опитите да бъде заблудена публиката беше сътворен от тогавашния министър на икономиката Петър Димитров. Той най-сериозно представи като българска „сталинградска битка” (за един процент повече българско участие в проекта „Южен поток”) среднощния запой в софийския бар „Синатра”, собственост на прочулия се печално и починал по-късно внезапно от инфаркт в хотела на руско-българския олигарх Валентин Златев в Правец Мишо Бирата.

Сега ни играят същата пиеска. Бутат гювеч, както би се изразил самият Борисов (ако беше искрен), за да можем да преглътнем по-лесно предстоящо отстъпление от националните ни интереси, представяно обаче като голяма победа за българщината. И меродавният за прокарването на тази пропаганда в. „Стандарт” ни съобщава по този повод, че според негови източници Русия била готова вече да отстъпи за искания 1 милиард.

Брех, да му се не види, машаалла на Борисов, си викат сигурно електоралните единици, склонни да вярват на тези фокуси със зрителната измама, при която българското премиерче бива надувано ( до пълно спукване после) в огромни размери, за да може да бъде отклонено вниманието и в един момент пред очите ни да бъде извършена ловката подмяна на фактите- продажбата на националния ни суверенитет, което е истинската цел на сделката.

Дори Жан Виденов се опъна на руснаците за този суверенитет през 1996 г., а Сергей Станишев, също откровен русофил, се „ослуша” и протака въпроса, но при това управление на България е на път Москва да осъществи замисъла си. За целта се гради на Борисов имиджа на упорит партньор, склонил накрая на „взаимни отстъпки”: той отстъпва националния ни суверенитет, а Москва отстъпва от шантажа с онзи 1 милиард. Пито, платено ( от няколко следващи поколения българи).

След разиграването на този водевил вече наистина смятам, че Борисов ще се окаже прав и за онова, за което в Москва още мълчи- Путин май наистина ще дойде в България, както вече два пъти предрича загадъчно Борисов. Просто на Борисов му е отстъпена ролята на „победител” и на вестоносец на „добрата новина”, за да му създадат алиби за онова, което са ни приготвили с онзи договор за „южен поток”, от който Русия страхотно се нуждае, а България щяла да получи нещичко след…15 години.

След 15 години, когато светът ще бъде много различен с извършващата се в момента огромна световна революция в добива на газ, могат да се случат какви ли не нещо. Комисионерите в България и комисарите в Москва обаче бързат да изпреварят неблагоприятните за тях размествания на пластовете в този главоломно развиващ се бизнес, в който още към днешна дата ролята на руския хегемон вече е отнета от САЩ и предстои да бъде оспорена много сериозно в Европа. А междувременно България ще си е дала единствения ресурс за употреба от страна на неоколониална Русия и отново ще се налага да се преговаря за отвързването ни от зависимостта ни от нея, а от Москва ще летят заплахи с искове за милиарди.

Извинявайте за тази прогноза. Но ако някой наистина вярва, че Бойко Борисов е победил Путин, който случайно си е измислил онзи милиард, за да отстъпи от шантажа в нужния момент, значи има нужда от друг анализ. Боя се, че при него вярващият ще трябва да бъде подложен на изпитанието да отговори на някои специализирани въпроси, първият от които би могъл да звучи така: „кога за последно ходихте на Марс с марсохода, с който твърдите, че долетяхте до нашата лудница”?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: