За глътка от водата ни - харем. Барабар с камилата

Наблюдавам и слушам усилващата се по медиите предизборна врява и си мисля най-различни неща. Изникват представи, теми, ей тъй, една след друга, втурват се в главата ми, блъскат се и се прескачат, някоя заковава в даден момент на място, за да я огледам, после изведнъж пак полита и най-смешното е, че пък, политайки, се изменя в друго, което и то спира да го огледам. И докато се усетя, ето ти цяла поредица асоциации. Мира нямам. Преди около година спрялата се така да я огледам мисъл за страданията на Христос се видоизмени в огромна въпросителна за бъдещето на държавата ни. Защо пък въпросителна, веднага ще попитате. Защото асоциацията от болката на Спасителя по пътя към Голгота неочаквано ме отведе до осъзнаването на една съдбоносна истина – именно, че за пръв път не от години, а от векове сме изправени пред реален шанс да са отскубнем от ориенталските си зависимости. Какво разбирам под реален шанс ли? Ами разбирам това, че отечеството ни е вече част не само от...

Прочети цялата новина

Свързани новини: