Камъкът “Единство” цопна в в двуполюсното блато

Не е много възвишено да използвам като информационен повод възкресения агресивен изказ на Жорж Ганчев в публичното пространство, но като го чух днес да налита с антисемитски и сексуални намеци срещу (отсътстващата) Надежда Нейнски по нова телевизия, реших да изоставя въоръжения си търпение неутралитет по темата за дясното пространство, който обикновено пазя по простата причина, че с пропагандния разгром на дясното от страна на „десните” управляващи и без това се занимава цялата им машинария за внушения, интриги и обругаване. Но щом са опрели до изпитаната ръждясала шпага на Бай Ганчев за посичане на елементарното приличие на медийния мегдан, явно нещо много ги и подразнило.

Това нещо, макар и да не е изговорено ( цензурата не позволява да се споменава враговете освен в силно негативна светлина) е явно обявеният на 21 октомври на пресконференция в Народното събрание от Надежда Нейнски, Мартин Димитров и Ваньо Шарков Национален съюз „Единство” като фракция в СДС, разрешена по устава на СДС, която настоява за нов десен проект. И не става дума за трима солисти- зад тях наистина са застанали достойни представители на структурите на партията в страната. И което е по-важно, според мен, зад тях стои като настроение натиканата в безалтернативността от 12 години насам маса разединени десни избиратели, която еднозначно желае обединение зад обща кауза.

Както вече съм споделял, очаквания за такъв процес съществуват сред всички десни избиратели, с които съм общувал. Тези нагласи, съществуващи и преди, бяха дори катализирани от решението на част от ръководството на СДС да скъса със „Синята коалиция” като формат за участие с ДСБ на следващите парламентарни избори.

Разликата между преди и сега е, че такъв проект получи реални очертания- както и в това, че ножът е опрял до кокала в рамките на двуполюсния модел ГЕРБ-БСП.

Проверих реакцията на добри познати, които членуват не другаде, а в ДСБ. Преди да се произнесе ръководството на ДСБ всички до един реагираха спонтанно с овации. Дали обаче сега са „всички за един и един за всички”?

Набеденият мускетар Бай Ганчев, без да иска, провокира този въпрос в желанието си да промуши на всяка цена и с доста просташка фронтална атака „острието” на новия проект Надежда Нейнски . Това не е нападение при самоотбрана, защото Ганчев е пренебрежимо малка политическа върлина, а е израз на признание за наближаваща опасност, която да бъде атакувана от „десни” и едва ли не „американски” позиции, колкото и отчаяни да са опитите те да бъдат представени за такива.

Да, има „опасност” от дясно обединение, въпреки всичко и всички, които или се страхуват да направят крачката към него, за да не загубят повече, отколкото си представят, че биха спечелили без да „клатят лодката”, или пък направо заговорничат с ГЕРБ за следващите избори.

Тъкмо това заиграване беше изтъкнато от лидера на ДСБ Иван Костов като аргумент да откаже сътрудничество с РЪКОВОДСТВОТО на СДС, което формално погледнато продължава да е ръководство и на бунтарите в СДС, решили да се съберат, обозначат и разграничат от пагубната тенденция. Само че изявлението на Иван Костов, отново в духа на добре позната пропаганда, беше удобно изтълкувано в медиите единствено и само като захлопване на вратата пред „Единство”, макар- да повторя фактологията отново- всъщност намекваше за несъгласие за преговори за общи действия именно с ръководството на СДС. И за да бъде намекът му още по-ясен за „неразбралите”, Костов натърти, че ДСБ също искат единство…

Не е нужно човек да е кой знае какъв шахматист, за да „прозре”, че в тази ситуация предстоят следващи ходове. След неприличното предположение на шефа на СДС Кабаиванов, че Нейнски, Димитров и Шарков се опитвали да получат от него места в листите за следващия парламент ( сякаш му е в синя кърпа вързано промъкването там), не вярвам бунтарите в партията срещу разединението да го заобичат повече. Защото това е злобна спекулация от тяхно име за нещо, в което няма никаква логика: ако искаха да се продадат, щяха да постъпят тъкмо като онези, които си шушукат с ГЕРБ или отиват в партията на Меглена Кунева. Защото и двата трамплина, погледнато с днешна дата от кулата за скокове в загадъчния бъдещ парламентарен басейн, биха им гарантирали с много по-голяма сигурност въпросните депутатски скамейки, ако наистина искаха да ги търкат още един мандат на всяка цена.

Следващият ход ще бъде очевидно свързан с това новият проект да заживее свой живот в и евентуално ( ако не и задължително- да ме прости Синия Господ, ако звуча подстрекателски!) извън СДС. Не за друго, а защото заявката за единство отговаря на надеждите на страшно много разпръснати от години в униние десни избиратели.

Нима отделянето на „Единство” от СДС няма да е също подарък и за уверените в правилността на разделението шефове на СДС, които обещаваха 10 процентен скок в популярността (си) след разтрогването на „Синята коалиция”? Така те ще се отърват от нелоялните спрямо разделението съпартийци и ще могат, пречистени и олекнали, да тренират без баласт в дисциплината скачане над 4 процентната бариера на(д) входа на Съединението, което прави силата.

Трябва ли да става все по-зле, за да се оправят нещата в това отношение? Едва ли. Защото повече няма накъде.Може да е патетично да се каже, но всички знаят, че е така, макар това да прозвучи пораженски не на кого да е, а на Иван Костов.

Колко по-пораженско може да е положението след примирението с толкова много загубени поредни избори?

За да заживее автентичната десница автентичен живот, тя трябва да спре с живуркането. От охраната на статуквото печелят само преялите с власт охранени гербери и консолидираните им конкуренти в раздаването на порциите от двуполюсната кухня, канещи се да се възползват от мишмаша на протестния вот. В тяхното блато цопна камък с надпис „Единство” и те реагират така, сякаш някой им го връзва на шията. Докато е малък, го ползват като брошка за присмех и украшение на двойните им гуши ( от червения печат долетя откровен кикот за „Единство”, а герберократските медии лицемерно се правят на неутрални, ако не броим подигравателните им карикатури) . Натежи ли обаче камъкът, крякането ще се усили.

Който се бои от крякане е осъден на клякане, на снишаване, граничещо с пълзене, с което бариера не се прескача. И е най-добре да не гази в тази мътна вода, в която нищо никому не е гарантирано.

Десницата беше зачената и родена в грях, предопределен от подарената ни СССР контролирана демокрация. Вторият брак с любовта на народа е труден, но пък след горчивият опит и помъдряването се появява шанс за нов опит и начало, което България няма право да изпуска заради скараните родители.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: