Германският посланик се възмути от медийната цензура в България

Германският посланик Матиас Хьопфнер изпрати безпрецедентно остро писмо до главните редактори на вестник "Монитор", който е част от медийната империя на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

В писмото той изразява възмущение,че "някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България."

"По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната." - пише още посланикът.

Медиите на Кръстева и Пеевски са известни с това, че се отнасят безкритично към властите и атакуват с клеветнически публикации критиците на управлението. Това важеше и при предишното правителство на Сергей Станишев, важи и в момента при правителството на Бойко Борисов.

Вестниците и телевизиите, влизащи в "Нова българска медийна група" са придобити със заеми от Корпоративна търговска банка, където са депозирани над 70% от парите на държавните предприятия.

КТБ е квалифицирана в секретен дипломатически доклад на посланик Байърли от 2006 г. като "гнила ябълка", заедно с още 7 банки, които според американците са уличени в пране на пари на организираната престъпност и раздаване на необезпечени кредити на свързани лица.

Паралелна реалност: Управляващите не виждат проблем със свободата на словото

Новината за писмото на германския посланик е една от най-коментираните в социалните мрежи днес.

"С огромен интерес ще изгледам довечера новините, особено националните, за да видя дали и как ще бъде коментирано писмото на посланика на Германия до Монитор, в което той казва, че "се изопачава позицията му за актуалната политическа обстановка в България и, че няма да дава интревюта за вестника известно време"... писа блогърът Асен Генов във Facebook.

Факт е, че критиките за свободата на словото в България рядко намират място в дневния ред на националните телевизии. Според управляващите тези критики, формулирани и на най-високо европейско ниво от еврокомисар Нели Круз, не са обосновани.

"Аз не зная кой и кога е поставил България на, както казвате вие, „едно от последните места по медийна свобода". Това, което виждам през последните 20 години в българското медийно пространство, е пълна свобода, която гарантира на всеки журналист възможността дори да наругае абсолютно безнаказано всеки - от президента до редовия гражданин... В този смисъл аз мисля, че свободата на медиите в България е защитена и това може да се види много лесно по телевизиите и вестниците." - твърди например евродепутатът от ГЕРБ Емил Георгиев, член на Комисията по култура, образование и медии в Европейския парламент, в отговор на журналистически въпрос на в. Банкеръ.

Публикуваме пълния текст на писмото, което се намира и на сайта на посолството на Федерална република Германия в София.

Дo

Вестник "МОНИТОР"

госпожа Петя Бахарова и господин Тодор Варчев

Отговорни редактори

Бул. Цариградско шосе 113 А

1784 София

Уважаема госпожо Бахарова, уважаеми господин Варчев,

интервюто ми, поместеното във Вашия вестник на 23.10.2012 г., предизвика у мен известно учудване и голяма загриженост. Имам впечатлението, че някои от споделените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България. По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната.

Миналия четвъртък Вашата кореспондентка г-жа Тодорова ми постави въпроса, в кои области България се развива положително, и къде са необходими още подобрения. Когато в отговора си засегнах проблематичните структури в българския медиен пейзаж и споменах, че тези проблеми дори са се задълбочили след присъединяването на България към Европейския съюз, госпожа Тодорова ми зададе допълнителен въпрос. Как да се разбира това. Отвърнах, че концентрацията на собственост от медийни фирми в ръцете на няколко човека е много проблематично. Трябва да има прозрачност в отношенията на собственост. Трябва да е ясно, какви икономически интереси стоят зад една медия. Много журналисти сами биха цензурирали леко своите статии, за да удовлетворят интересите на собствениците. Голям проблем е и скритата реклама и платените статии. Скритата реклама е един от пунктовете, който е категирично забранен в германското медийно право.

Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Госпожа Тодорова предварително ни съобщи, че някои въпроси от областта на културата и образованието не могат да се публикуват поради липса на място. С това се съгласихме. В одобрената от нас предварителна версия обаче споменатите по-горе и считани от нас за важни въпроси все още се съдържаха. В отпечатаното интервю липсва не само описания по-горе допълнителен въпрос на госпожа Тодорова, а също и споменатата само в половин изречение критика към медийния ландшафт във въпроса за положителните и негативните политически развития в България. Това несъгласувано съкращение събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто.

Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за подтискане на критика. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят."

Моля за Вашето разбиране, че с оглед на случилото се известно време не мога да давам интервюта на Вашия вестник.

С уважение,

п. Матиас Хьопфнер

Прочети цялата новина

Свързани новини: