Западът пак ни се се намеси в идеалното вътрешно положение

Спомняте ли си, че имаше един Уорлик, който си позволяваше да се меси във вътрешните ни работи? Например откровено лъжеше, че в България има проблеми с правосъдието и че се нуждаем от някаква си диверсификация в доставките на суровини при положение , че сме братски обгрижвани по трасето на „течната дружба” от братушките ни. Явно искаше да ни откъсне от тях и не случайно биваше наричан „клоун” от моя съмишленик Румен Петков, според когото мястото на американския посланик е на гей парада.

Оказа се, че и Марси Рийс, която смени Уорлик, е същата стока. В първото си слово на публично място тук откакто пое поста посланик на САЩ тя ни се намеси днес с препоръка да си разнообразяваме източниците на природен газ. А пита ли ни дали искаме и дали не ни е хубаво да сме си добре с братушките, и да не се караме за нищо с тях в непрекъснатия процес на преговори ( авторът на тези възмутени редове лично бе уведомен по телефона от Бойко Борисов на 28 март тази година, че премиерът ни не иска да дразни Путин с някава публична позиция за паметника на съветската армия в София заради преговорите за газа с Русия).

Марси Рийс трябва да знае, от мен да го чуе хубаво, че на българските патриоти им е важно преди всичко да има работа за българите. Приоритетни са ни работните места на преговарящите. Какво да правят горките хора ако преговорите секнат- на улицата ли да отидат като някакви жалки журналисти, които много дрънкат и си получават заслуженото!?

От Уорлик и подобните му глашатаи на гнилата западна разпасаност се възмущаваше също толкова справедливо и (уж) сдържаният ни президент Първанов, който не криеше и възмущението си от посегателства, като филма на Би Би Си ( не онзи, в които заловиха Батето да кълве на подкуп а) за някакви си ужаси в българския дом за изоставени деца в Могилино. Съответно държавният ни глава достойно защити правото ни да си държим децата в каквито си искаме мъки и каза, че филмът не е правен с любов към България ( после отиде да гушка същите недъгави дечица пред обектива на любимия си в. „24 часа” и др. подобни, но това е друга истерия).

Ето че злостните нападки на тези западняци продължават обаче. Днес германският посланик Матиас Хьопфнер си позволява да се меси в най-съкровената ни тайна, като бърка в ранимата душа на българската деликатна цензура.

Германецът ни придиря за това, че ние българите сме му цензурирали думи, които не са ласкави по отношение на медийната ни действителност. И взел, че написал на сайта на посолството писмо с претенцията, че в. „Монитор” не отразил правилно мисълта му в интервю, в което критикува концентрацията на медии в едни и същи (отрудени) български ръце.

А когато германският ВАЦ концентираше и „концентрираше” тук не протестираше, нали! Хем същите началници, като Венелина Гочева, ровеха тогава в неудобни текстове ( извинявайте, но авторът на тези редове, проявявайки глупостта да пише за в. „24 часа”, биваше посичан от зорката й защита на Зорка и Георги Първанови от моите посегателства). Айде холан!

Като казах „холан”, се сетих и за Холандия, където направо цензурираха правото ни да сме в Шенген, за което правилно и напълно патриотично българските медии практически не написаха нищо при поредното отлагане на нашето приемане в техния клуб на държави с граници, признати за сигурни.

И вижте, моля ви се, какво е написал германският посланик. Обърнете внимание само кого цитира:

„Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за потискане на критика. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: “Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.”

Схванахте ли? Германският посланик се позовава на бившия комунист Оруел. А би трябвало да се поучи от истинския антикомунист Бойко Борисов. В присъствието на държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано и американския посланик Марси Рийс, която при встъпването си в длъжност в началото на месеца определи за свой основен приоритет спазването на свободата на словото у нас, наред със съдебната реформа, борбата с корупцията и енергийната диверсификация, нашият премиер, който винаги говори истината и само истината, заяви следното на 10.10. 2012 г. ( ето това е достоен цитат – да си го запише германският посланик):

„Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на Министерския съвет (МС) и да зададе какъвто иска въпрос на г-жа Наполитано, показва не само, че демокрацията е в пълен разцвет, не само, че правата на човека са гарантирани отвсякъде… и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете по простата причина, че щом Вие сте тук и никой не режисира това, което ще питате… е повече от показателно”.

След това разни провокатори, напълно в духа на западните глашатаи на лъжи за България, написаха следното за констатацията на Бойко Борисов:

„Констатацията му стана факт в същия ден, когато британският в. “Гардиън” цитира изследване, според което България се нарежда на второ място в ЕС по нарушени права на защита. Само преди седмица пък немският посланик Матиас Хьопфнер изрази безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на “Репортери без граници”. През май пък американската неправителствена организация “Фрийдъм хаус” нареди България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.
Министър-председателят бе провокиран да анализира за пореден път отношението на правителството към основните конституционни принципи от въпрос, зададен към Наполитано, с който тя бе помолена да посъветва управляващите как да се справят с постоянния проблем с неспазването на човешките права от страна на властта.
Свободата у нас – гарантирана по-добре от някои страни в ЕС

“Има държави, и то в Европейския съюз, където предварително си задават въпросите – един, два или три, и се пита… В България можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате! Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората”, продължи мисълта си премиерът.( Медиапул)

И накрая, ако някой не е разбрал, нека да дам за контраст пример за достойно дипломатично и дипломатическо поведение спрямо нас. Примерът (не е) пред очите ни.

Да сте виждали и чували руският посланик Юрий Исаков да се възмущава от някакви недъзи на демокрацията в България? Нима ги няма, след като онзи ден Кремъл се ангажира с позицията, че американската изборна система ( и демокрация) е направо боклук, спрямо руската?

Сигурно и руският посланик може да изчопли нещичко срещу нас, но ни обича и мълчи. На чист съветски език и дума не обелва. Снощи го гледах във филм на БНТ, посветен на величието на съветско-руската ядрена енергетика, как си трае достолепно на фона на подписването на разни договори с България. Няма нужда да се обажда изобщо защото на руската дипломация няма как да не й харесва (не)ставащото на европейското дъно- колкото по-зле и по-бедна е България, толкова по-лесна е за пазаруване с руски петродолари. А и в килията на обесения ( руски народ) за въже не се говори…

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: