Скоро няма да е дори интересно

„Няма нищо по-старо от вчерашен вестник“. Ако се интересувате обаче от съдбата на десните в България, не бързайте да изхвърляте старите вестници. Те ще ви изяснят картината достатъчно. Откакто правителството на ОДС начело с Иван Костов слезе от власт през 2001 година, въпросът за „обединението и възраждането на десницата“ остава сред най-устойчивите медийни теми. Едни и същи хора, по един и същи начин се стараят да лишат едни и същи избиратели от представителство. Няма значение дали го правят умишлено или просто така им се получава.

Бившите председатели на синята партия Надежда Нейнски и Мартин Димитров изпратиха открито писмо до ръководствата на СДС и ДСБ, защото са стигнали до извода, че “само създаването на единна формация на традиционната десница ще я превърне в силен и незаобиколим фактор в следващия парламент и в бъдещото управление на страната“. Предложиха на двете ръководства “да преразгледат всички решения, свързани с разделението, и да започнат преговори за намиране формулата на единството“. Заедно с още 60 депутати, кметове и местни лидери на СДС създадоха Национален съюз „Единство“ в рамките на партията. За да не преспи случайно някой с излишни илюзии, ръководствата на СДС и ДСБ отхвърлиха веднага предложението. „Никой не споделя такива пораженчески неща“, коментира Иван Костов прогнозата, че по отделно двете партии нямат шанс. А председателят на СДС Емил Кабаиванов потвърди намерението за самостоятелно явяване на изборите и обвини Нейнски и Димитров в разцепление: „С фракции единение не се прави“.

Факт е, че отдавна никой не възлага на СДС и ДСБ надежди да спечелят изборите или поне да имат решаваща роля при сформиране на правителството. Демокрацията обаче не е само футболен мач на принципа „Победителят взима всичко“. Тя е преди всичко гаранция, че всяка достатъчно голяма група хора с различни ценности и интереси ще има своето представителство в парламента. Българското законодателство определя „достатъчно голяма група“ като 4% от участвалите в изборите. И въпросът е дали има поне толкова многобройна група хора, които споделят общи идеи и които могат да останат без представителство заради сложните отношения между СДС и ДСБ. Ако няма такива хора, тогава разговорът е напълно излишен.

За момента идентичността на сините се ограничава в няколко теми: единствената ясна и последователна позиция срещу проекта за АЕЦ „Белене“; единствена реакция срещу зачестилите опити за реабилитация на комунистическия режим и негови лидери; отстояване на прозападния път на развитие на страната и противопоставяне на вътрешните опити за налагане на интересите на Русия над тези на България. Може и да не са толкова много, но в България има хора, за които тези неща са важни. На последните парламентарни избори през 2009 година Синята коалиция получи 285 хиляди гласа и то вече в присъствието на ГЕРБ.

Проблемът на сините не е в опаковката им. Проблемът им е, че вместо за политика предпочитат да говорят за технология. С необяснимо упорство сините лидери продължават да облъчват намаляващите си избиратели с размислите си за коалиции, за тънки сметки как да достигнат прага от 4%, с обвинения за това коя от двете страни е по-виновна. Колкото и да са малко, техните избиратели очакват от тях визия за страната и защита на принципите, заради които започна всичко в началото на промените. Вместо това те получават поредната доза размяна на забележки.

Иначе има логика в идеята на бившите лидери на СДС, че десните избиратели по-лесно биха подкрепили единна формация, вместо отново да се раздвояват между двете партии. Има логика и в отговора на ДСБ, че не те предизвикаха разпадането на Синята коалиция, а всъщност сегашното ръководство на СДС така реши. Има логика и в обвиненията, че с Иван Костов не се говори лесно, има логика и в констатацията, че никой друг не предлага политика. Само че това са въпроси за кухнята. По единствената тема, която засяга всички избиратели, лидерите на СДС и ДСБ успяха шумно да се конфронтират. Първите подкрепят оставането на плоския данък, вторите говорят за премахването му. Все по-малкото им избиратели виждат това. Чуват и размислите им на глас за това как да пребоядисат оградата, така че да влязат в парламента. Непоследователното отношение към ГЕРБ също им пречи. В началото подкрепяха Бойко Борисов и им беше много трудно да обясняват на избирателите си защо. Днес са опозиция, но не могат да обяснят в името на какво. Опасността не е, че няколко конкретни политици могат да останат извън парламента. Опасността е, че една група от избирателите може да остане без представителство. Колкото повече сините говорят основно за опаковката, толкова по-сигурно става това. И ако скоро не започнат да се държат с уважение към избирателите си, поредните разговори за единство вече няма да интересуват никого.

написано за в. “Труд” преди 10 дни

Прочети цялата новина

Свързани новини: