Шогун - Джеймс Клавел

Ужасно трудно e да пиша за книги, които за мен са безпрецедентни шедьоври и класики в жанра си. Онези, които оставят трайна следа в съзнанието ти след като си ги прочел. Книги с души, както ги наричат някои. Именно за това едва ли някога ще видите от мен рецензии за любимите ми романи – „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, „Парфюмът” и тетралогията „Хиперион”. Казвам всичко това, именно защото точно в момента ми е ужасно трудно да започна да пиша за последния роман, който ме докосна – „Шогун”. Не за друго, ами просто защото той носи всички качества, които изброих по-горе. Почти безпогрешна книга, която напълно заслужава да бъде наричана „една от най-големите класики на 20-ти век”.

„Шогун” се развива през 1600-та година. В Европа се води война за надмощие за огромните новооткрити територии по цялото земно кълбо. Двете основни фракции – Англия и Холандия срещу Испания и Португалия, се борят и на друг, не по-малко ужасяващ фронт – духовния. Католици мразят отцепилите се протестанти. И обратно. Всеки смята другата вяра за ерес. Цяла Европа е опустошавана от инквизицията.

В това смутно време английският лоцман Джон Блакторн случайно корабокрушира на бреговете на Япония, превръщайки се в първия протестант, стъпил на този невероятен и екзотичен свят, непринадлежащ на нищо, що е европейско. Островна държава с войска много по-голяма от тази на всички крале на Европа, където борбата за власт, интригите, смъртоносните земетресения, кланетата и убийствата за щяло и не щяло са ежедневие. А на всичкото отгоре лоцманът заварва там най-омразните си врагове – испанците, които от десетилетия владеят търговията между враждуващите китайци и японци, от което печелят колосални суми.

А най-лошото тепърва предстои –  феодална Япония е изправена пред неизбежна кръвопролитна война – японският върховен владетел е умрял преди една година, оставяйки след себе си невръстен син. Императорът отдавна е станал само символ без никаква фиктивна власт, а целият двор е раздиран от междуособиците на петимата регенти. Всеки ще се опита да се домогне до върховната титла шогун, за да управлява една от най-развитите цивилизации и култури, създавани някога. В цялата тази игра Джон Блакторн се оказва много по-важна пионка, отколкото някой би предположил. Предстои едно огромно приключение за младия лоцман, който трябва да се изправи срещу най-големите си страхове и да извърви дългия път на духовно прераждане, за да се превърне в истински самурай и японец.

Трудно е да разкажеш за сюжета на роман с 1200 страници, без да превръщаш текста си в ревю-преразказ. Не знам дали съм се справил, но ви приканвам да приемете думите ми на доверие и повярвайте, че „Шогун” представя интересна и вълнуваща история, чието описание по-горе е едва началото. Признавам, не е от най-многопластовите и заплетени неща, писани някога, но е достатъчно увлекателна, за да държи читателя прикован от началото до края. Всичко нужно е налице – различни гледни точки, странични разкази и сюжетни линии, приключенски моменти, щипка битки (само не очаквайте да четете изцяло военен роман с много екшън, защото ще останете разочаровани), интриги, убийства, приказни описания на японския бит и култура, неочаквани обрати, любов, омраза и много друго. Едно е сигурно – скучно едва ли ще ви стане.

Но „Шогун” не е толкова добра книга заради историята си. Цялото великолепие на този роман се крие в сблъсъците. В множествено число, защото не е само един. На първо и най-важно място е сблъсъкът между европейската и японската култура. Толкова далечни и различни една от друга, че сякаш единственото, по което си приличат е, че обитават една и съща планета. Религия, философия, технология, мироглед, архитектура – допирни точки просто няма. И именно това е основният аспект, който Клавел иска да разкрие на читателите си. През гледната точка на „варварина” Блекторн авторът с всяка една страница разказва за това колко различни може да са две цивилизации, израснали напълно независими една от друга.

От едната страна седят европейците – ужким по-цивилизовани, морални и ценящи човешкия живот, с много по-развити технологии за корабоплаване и в пъти по-модерни оръжия. От другата страна са японците, за които човешкият живот не означава нищо, за които честта и достойната смърт са най-големия идеал и с много по-изостанали технологии. Но в същото време пак там седят европейците с тяхната  ужасяваща инквизиция, липса на всякаква чест и достойнство, живеещи в градове-кочини, в мизерия, мръсотия и липса на каквито и да е хигиенни и хранителни навици. Срещу тях - спретнатите и чисти японци, с тяхната изключителна философия, откровеност, мир със себе си, природна интелигентност и недостижими архитектурни и строителни умения, в чийто бит думички като „карма” са ежедневие. Защото всяка една култура има своите положителни и отрицателни черти. Няма перфектни. А когато магическото перо на Клавел ги изправи една срещу друга в епичен сблъсък на културите – става наистина интересно.

Но, както казах, сблъсъците не свършват до тук. Християни се изправят срещу християни в борбата за търговия, носеща неземни богатства. Японци се изправят срещу японци  във войната за власт. А един европеец и една от най-важните японки изживяват своята истинска и невъзможна любов. Всеки има собствена позиция, възгледи, морал и разбирания за света. И всеки е прав за себе си. Уникално е  умението на Клавел да вплете описания и разговори, философия и екшън, любов и омраза, чест и порок. В „Шогун” ще успеете, за няколко (десетки) часа, да надникнете в японската култура и бит, в смисъла на тогавашния живот, в истинската същност на самураите и техния кодекс „бушидо”. А един от най-интересните аспекти са самите японски жени – благоуханни, екзотични, желани. Съпруги, наложници и прекрасни куртизанки, именно в тези години превръщащи се в неподражаемите гейши. Защото в този роман колкото са важни мъжките образи, толкова стойност имат и женските. Нещо много рядко срещано. И всичко това представено през погледа на един чуждоземец, точно каквито са почти всички читатели на романа.

Разбира се, в името на обективността, „Шогун” не е перфектната книга, колкото и да ми се иска. Просто 1200 страници идват твърде много за този роман. И си личи. Към края на книгата има около 300 страници, в които предстои една кулминация, която така и не идва. Всичко е изострено, всеки момент голямото ще избухне. И тогава замира. Действието се забавя и тъпче на едно място. Или казано с други думи – леко доскучава. Но само леко. И само за малко. Защото Клавел успява да осмисли цялата умерена досада към края с изключително силния и изпълващ край. Някои могат да останат разочаровани от липсата на епични кланета и финални битки, но истинският читател разбира, че същността на тази книга не се крие в това. Не. Тя е в чисто човешките взаимоотношения, щастие, мъки, кроежи, успехи и провали. В силата, с която всяка личност разполага. Независимо от това към коя раса, религия, пол или култура принадлежи.

Много говорих и малко казах. За такъв роман може да се пише необятно много, но плейлистът е към края си, а последната от прекрасните пурети, подарени ми вчера, за които ми иде да напиша отделен пост в блога си, догаря. Но емоцията, донесена от прочита на „Шогун” остава. И ви приканвам – ако не сте чели този роман – направете го. Защото „Шогун” е книга-съкровище. Епична проза, съчетаваща в себе си приключенски, исторически, любовен и военен роман. Философия, мъдрост и културни сблъсъци, болезнено актуални и днес, 400 години по-късно. Попроменили формата си, но все пак същите. Прочетете „Шогун” най-малкото, за да разберете що е то „карма”, за да научите що за причудлив народ е този, за когото смъртта никак не е занимание самотно.

Прочети ревю за книгата и от Лора Григорова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: