Онемяване след шамара на международните будители на 1 ноември

Какво следва след Деня на будителите, в който международните будители удариха шамар на тройната коалиция между ГЕРБ, ДПС и (част от ) БСП, подкрепила безкритично чрез гласуване в парламента една съмнителна кандидатура за най-висшата съдебна инстанция в България?

Видяхте ли какво стана? Не, не сте. Защото гузните и зашлевени съзаклятници избягаха от фабриката за шамари, организирана за всякакви други грешници- истински или мними- извън кръга на това съзаклятие под формата на „телевизионни дискусии”.

В сутрешния телевизионен ефир на България, арена на чести препирни от какъв ли не характер, но винаги по подсказан от вчерашния ден събития и скандали сценарий, небивалата остра реакция на ЕК срещу едно вътрешно решение на България, свързано с непрозрачността при избора на съдии за конституционния съд и последвалия разнобой в реакцията на българските власти, издайнически отсъстваше от екрана.

Не се е намерил нито един „коментатор” от ГЕРБ, ДПС или БСП да обясни вота си, който докара международния шамар за събуждане на самозабравилата се в някакъв самодостатъчен сън симбиоза между власт и (уж) опозиция в кадруването в съдебната система. Като казвам, че не се е намерил, това не е означава, че не е бил търсен такъв събеседник. Напротив: по моя информация опити на журналисти да придумат говорители на състоялия се срам, представителни за него, е имало. Но омертата на симбиозата между виновните се е оказала по-силна от желанието им да се защитят.

Тази ситуация обаче роди факт от рядко естество в нашата медийна действителност: поради липса на представители на виновните, колегите от БНТ ”изпаднаха” в ситуация на остра опозиционност чрез коментарите на две неприятно ( за виновните) компетентни журналистки. Главният редактор на списание „Правен преглед” Мирела Веселинова, заедно с дългогодишния съдебен репортер (на работа днес във в. „Дневник”) Петя Владимирова, буквално „размазаха” виновните с анализ на юридическия и политически (вече и международен) скандал, в който България беше арогантно забъркана от кадровиците на правосъдната ни система. Да чуят откровената критика, на която отчаяно и безрезултатно се бореше да опонира водещият в студиото в ролята на отсъстващата „друга гледна точка”, беше истински фурор за обръгналите на пропаганда и нищо неказване зрители.

Проверих и твърдя, че този изблик на острота в коментарите наистина се дължи на факта, че виновните за скандала са се скрили, оставяйки по този начин една ниша за критика, каквато рядко позволяват.Сигурен съм, че ще вземат мерки това да не се повтаря по този разгромяваш репутацията им на господари на медиите начин. Но междувременно се видя какво би станало, ако за миг хватката на цензуратаотслабне и в публичното пространство бъде дадена думата именно на компетентни и независими критици!

Апропо, само едно нещо, от казаното в студиото на БНТ да беше произнесено, пак си струваше да се чуе: Петя Владимирова разби претенциите на властта да бъде глуха за „анонимни” сигнали срещу нейни любимци с припомнянето, че България е страна по конвенция на ООН, според която анонимните сигнали са основание за разследване на „държавна корупция”.

Иначе казано, въпросът например дали президентът Първанов е получил подкуп от свой спонсор ( търговец на оръжие, когото награждава с най-високо държавно отличие при явна търговия с влияние) базиран на анонимен сигнал в интернет, е не само легитимен, но и задължителен. Но само по международните закони, които явно са някаква формалност за българските медийни работодатели и техните политически началници.

Народните приспиватели, глухи за критики и без това, този път онемяха от оглушителния шамар на международните будители. Загубата на дар пелтечене може да е за кратко, но начинът, по който бяха събудени от чувството им за недосегаемост, е поучителен пример за подражание.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: