Виж кой (не) говори за скандала “Марковска”

Нашият пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, който е цитиран днес от в. „Труд” да се „шегува” в стила на своя образец за подражание от Правец, че щял да управлява още дълго ( още 60 години- докато Живков ни заплашваше „само” , че ще остане на власт като столетник, какъвто е бил дядо му), прави типична за предшественика си грешка: не разбира как пролуките в контрола над информацията могат да го дискредитират.

Борисов, трябва да се признае, е добър ученик на Живков и направи доста за овладяването на „важните” медии. Но както съветската перестройка попречи на плановете на Живков да векува, така и несвършената и несъвършената работа на ГЕРБ по пълното запушване на всички пробойни в пропагандната китайска стена, с която са се обградили срещу всякакво волнодумство, на практика усилва впечатлението за провал в цензурата. Защото и малкия успех на пробилата истина се превръща в крещящ факт.

Нещо подобно се получава с нарастващото информационно влияние на интернет. От ГЕРБ се усетиха и набързо приложиха схемата с пазаруването на вестници и телевизионни канали с парите на пристаналата им банка, която преди служеше по същия начин на кабинета на БСП. И въпреки това, както се видя в случая със съдия Марковска, недоубитите волнодумци успяха със свое журналистическо разследване да повлияят върху една от далаверите на властта до такава степен, че чак в Брюксел се възмутиха и реагираха по безпрецедентно гневен начин.

Говоря за истинско журналистическо разследване, а не за онези поръчки в медиите на ГЕРБ и на първо място в телевизионния трибунал ТВ 7, на които спускат разни разработки, препират ги като чисто ( и просто) медийно разкритие, след което ги сервират на прокурорското внимание като сигнал на „гражданското общество”, разбунтувало своята будна съвест срещу някой враг на властта, посочен всъщност тайно на нейните „разследващи” слуги, на които едновременно с това се опитват да създадат ореол на безкомпромисни борци за народна правда.

В едно предаване на БНТ, в което ме попитаха защо ми се е обадил лично по телефона премиерът Борисов предишният ден, казах на 29 април, че „такива грешки стават” и поясних, че си е направил погрешно сметката, ако е смятал, че ще ме поласкае и приласкае, за да не го критикувам повече. Ядосах го и той обърна тоягата, като ме посочи месец и половина по-късно на практика като негов враг номер 1 в българската журналистика ( иначе защо ще ме споменава без конкретен повод в негативна светлина на заседание на Министерския съвет на 16 юни, видно от нарочно публикуваната стенограма)?

Ето че сега Борисов мълчи втори ден по казуса с Марковска, който показа колко са му набрали в Брюксел, за да задействат мълниеносно острата реакция буквално часове след събитието в София- това е знак за натрупвания, изригнали при последната капка, преляла чашата на търпението.

За сметка на премиерското мълчание обаче проговаря заместник-министърът на вътрешните работи Веселив Вучков. Това се счува в една от малкото недоубити значими медийни трибуни. Пред в. „Капитал” Веселин Вучков на практика изобличава както съдия Марковска, така и нейната закрилница Искра Фидосова( коя е главната в тандема не е много сигурно за мен).

Както е известно, председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова изпрати в петък писмо до Европейската комисия. В него тя се застъпва пред ЕК за Марковска, която била избрана с “безукорното поведение” за член на КС, макар тя да заяви, че никога не се е срещала със заместник-министър на вътрешните работи по личния въпрос с гражданина Георгиев.

Ето част от писмото й:

“На заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 1 ноември 2012 г. беше изслушана г-жа Марковска, която подчерта, че полученият сигнал е донос засяга въпроси касаещи семейното и имотното й състояние, а тя всяка година подава декларация за имотното си състояние пред Сметната палата, която не е установила несъответствие относно притежаваните от нея имоти. Категорично заяви, че никога не е имала среща с министъра на вътрешните работи или с негови заместници по повод визирания в анонимния сигнал инцидент със служители от същото министерство”.

Днес обаче в. „Капитал” помества интервю с Веселин Вучков, в което той, без да прави квалификации за неверните твърдения на Марковска и Фидосова, ги опровергава:

В. „Капитал”, към Веселин Вучков:

Срещали ли сте се с г-жа Марковска?
Връщате ме към случай отпреди две-три години. Тогава обяснихме за тази среща. Мисля, че беше в началото на 2010 г. Приехме госпожа Марковска двамата с тогавашния заместник-министър Павлин Димитров.

По чия инициатива беше срещата?
Тя беше пред сградата на министерството, много разтревожена. Поиска да се срещнем и я приехме. Срещата бе много кратка, 5-6 минути. Аз тогава се запознах с нея.

Кога е била тази среща?
Спомените ми са избледнели, отдавна беше. Вероятно в началото на 2010 г., не мога да кажа точно.

По какъв повод е била срещата?
Г-жа Марковска разказа за инцидент от изминалата нощ, при който нейни близки са спрени от патрул на 06-то РПУ в София. Станало някакво спречкване, а като резултат нейните познати били в болница, единият от които в тежко състояние. Тя беше много разтревожена, плачеше през цялото време… Помолихме пострадалите да подадат жалба за инцидента. Това беше всичко. Категоричен съм, че не е оказвала натиск върху нас какво да сторим, изглеждаше много изплашена и разтревожена! Беше назначена проверка по случая, както се постъпва винаги. След половин година синдикатите поискаха среща с нас в защита на служителите по този инцидент. Както обикновено се случва – твърденията са противоположни… Доколкото си спомням, наказанията бяха отменени, водеше се досъдебно производство. Наказателното дело ще каже кой е крив и кой е прав, ние не сме били там и не сме съдии. Но Марковска не ни е оказвала натиск, това е истината.”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: