На Архангелова задушница почит към паметта на мъртвите

НАЙ-ДОБРАТА ПАНИХИДА ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Най-добрата панихида, която можем да направим за починалите, това е внимателният ни живот, борбата, която ще водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си.
Защото освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род.
Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога.
Ако ние не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители, отците, праотците от всички родове.

Казват си: “Виж какъв потомък имаме!”, и им е мъчно. Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се задължава да им помогне. Тоест,това, което ще донесе радост на починалите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.

Следователно заслужава си трудът да ударим по вехтия си човек, за да стане нов и вече да не вреди нито на себе си, нито на други хора, но да помага и на себе си, и на другите, било живи или починали.

- Отче, когато умре човек, веднага ли разбира в какво състояние се намира?

- Да, осъзнава се и си казва: “Какво направих?”, но “файда йок” , т.е. това не му помага. Както някой пиян,ако да речем, убие майка си, смее се, пее, понеже не разбира какво е направил, а когато изтрезнее, плаче и ридае и си казва: “Какво направих?”, така и тия, които в този живот вършат беззакония, са като пияни. Не разбират какво правят, не съзнават вината си. Обаче когато умрат, това опиянение изчезва и идват на себе си. Очите на душата им се отварят и разбират своята вина, защото душата, когато напусне тялото, се движи,
гледа и осъзнава с една невъобразима скорост.

Някои питат кога ще бъде Второто Пришествие?

За човека, който умира, Второто Пришествие своего рода настъпва, защото бива съден според състоянието, в което го заварва смъртта
.
- Отче, какво е сега състоянието на намиращите се в ада?

- Те са подсъдими, затворници, които биват мъчени според греховете, които са вършили, и чакат да дойде окончателният съд. Има тежко провинили се, има и подсъдими с по-лека вина.

- А светиите и разбойникът? (виж Лук. 23:32, 33 и 39-43).

- Светиите и разбойникът са в рая, но не са получили окончателно съвършената слава, както и подсъдимите са в ада, но все още не са получили окончателното осъждане. Въпреки че Бог от толкова векове е казал,покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2 и 4:17, виж и Мат. 10:7; Марк. 1:15; Лук. 10:9и 11), но все удължава времето, понеже чака нас, да се поправим 2 . Но ние, оставайки в злочестината си, постъпваме несправедливо спрямо светиите, защото не могат да получат съвършената слава, която ще
получат след Страшния Съд.

Старецът Паисий

4

БОГ НЕ Е БОГ НА МЪРТВИ, А НА ЖИВИ,
ЗАЩОТО У НЕГО ВСИЧКИ СА ЖИВИ"
/Лука 20:38/
В“Бог не е Бог на мъртви, а на живи,
защото у Него всички са живи” /Лука 20:38/ този живот има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: че всички ще умрем.
Смъртта е единственото неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. Смъртта е много по-близо до нас, отколкото си представяме – не просто отдалечено събитие в края на земното ни съществуване, но настояща действителност, която продължава постоянно около нас и вътре в нас.”Всеки ден умирам” – казва св. ап. Павел /1 Кор.14:31/. Всяко живеене е вид умиране: ние умираме през цялото време.


Но в това ежедневно изживяване на умирането всяка смърт е последвана от ново раждане: всяко умиране е също вид живеене. Животът и смъртта не са противоположности, които взаимно се изключват, а са взаимно преплетени. Цялото човешко битие е смес от смъртност и възкресение: “умиращи, а ето, живи сме”/Кор.6:9/- пише св. ап. Павел. Земното ни пътуване е постоянно преминаване през смъртта към нов живот. Между нашето първоначално раждане и нашата предстояща смърт – целият пробег на живота ни се състои от поредица от по-малки умирания и раждания. Всеки път, когато заспим нощем, предвкусваме смъртта; всеки път, когато пак се събудим на следващото утро, сякаш възкръсваме от мъртвите.



И така, смъртта присъства заедно с нас през целия ни живот като постоянно, вечно повтарящо се ежедневно изживяване. Но макар и да ни е близка, същевременно тя е дълбоко неестествена. Смъртта не е част от първоначалната цел на Бога за Неговото творение. Той ни е създал не за да умрем, а за да живеем. Смъртта може да е нещо, което очаква всеки от нас, но тя е същевременно дълбоко противоестествена. Тя е чудовищна и трагична. Изправени пред смъртта на близките ни и нашата собствена смърт, ние изпитваме безутешност, ужас и дори негодувание.

Самият Иисус е плакал при гроба на Лазар /Иоан 11:35/, а в Гетсимания Той е бил изпълнен с терзания в перспективата на предстоящата Му смърт/Мат.26:38/. Св. ап. Павел счита смъртта за “враг, който ще бъде унищожен” /1 Кор.15:26/ и я свързва тясно с греховността:”Жилото на смъртта е грехът” /1 Кор.15:56/. Фактът, че всички ще умрем, е отражение на факта, че всички живеем в един паднал свят.

И все пак, макар че смъртта е трагична, тя е същевременно и благословия. Въпреки че е част от първоначалния Божи план, тя е все пак Негов дар, израз на Неговата милост и състрадание. За нас, хората, да живеем безкрайно в този паднал свят, въвлечени завинаги в порочния кръг на скуката и греха, би било непоносима участ. Затова Бог ни е предоставил спасителен изход. Той разтрогва единението на душата и тялото, за да може впоследствие да ги оформи отново, като ги съедини при телесното възкресение в Последния Ден и така ги пресъздаде в пълнотата на живота.

Живите и починалите принадлежат на едно единствено семейство. Според една руска писателка: ”Църквата… е място за среща на хора мъртви, живи и още не родени, които обичащи се един друг, се събират около скалата на Олтара, за провъзгласят любовта си към Бога”.

Общуването между живите и мъртвите не трябва да се осъществява посредством спиритизъм и некромантия. В истинското християнство няма място за никакви техники, които се опитват да общуват с мъртвите чрез медиуми, спиритически сеанси с азбуки и пр. Всъщност подобни практики са много опасни, често те излагат практикуващите ги на обсебване от демонични сили.

Единствената легитимна основа на нашето общение с мъртвите е общността в молитвата, най-вече при отслужването на Божествената Литургия. Ние се молим за тях и в същото време сме уверени, че те се молят за нас; и именно чрез това взаимно ходатайство ние се свързваме с тях, отвъд границата на смъртта, в здрав и ненарушим съюз на единство. Живи или мъртви, всички сме членове на едно и също семейство; и затова, живи или мъртви, ние ходатайстваме едни за други. Физическата смърт не може да прекъсне връзките на взаимна любов и взаимна молитва, които ни свързват едни с други в едно Тяло.

Естествено ние не разбираме точно как такава молитва носи полза на покойниците. Но по същия начин, когато се молим за живи хора, не можем да обясним как това ходатайство им помага. Знаем от личен опит, че молитвата за другите действа по начин, който остава тайнствен. Не можем да измерим точното взаимодействие между акта на молитвата, свободната воля на другия човек и Божията благодат и предзнание. Когато се молим за мъртвите, стига ни да знаем, че те продължават да израстват в любовта си към Бога и затова имат нужда от подкрепата ни. Нека оставим другото на Бога.

Ние не можем да се молим само за тези ближни, за които знаем, че те са умрели в упорито неверие, през живота си са се надсмивали над християнските истини и са поругавали християнски светини и са преминали в другия свят без признаци на разкаяние. Такива хора са хулители на Духа Светаго, и техния грях няма да се прости нито в този век, нито в бъдещия /Мат.-12:31-32/. А за тези, които са умрели във вяра и с разкаяние, трябва да се молим, и можем да бъдем уверени, че нашите молитви ще облекчат тяхната участ.

Затова, братя и сестри, нека се помолим днес за починалите наши близки и за всички починали православни християни. Нека нашите сърца, проникнати от чувства на любов и благодарност към починалите, да се слеят сега в един общ молитвен вопъл към Бога, за да ги помилва, да прости греховете им, волни и неволни, и да всели душите им в селенията на праведните. Амин.

СЛОВО ЗА ЗАДУШНИЦА
| Написано от Автор: о. Йоан Карамихалев
Православна младеж

5КОГА СЕ ПРАВИ ПОМЕН ЗА ПОЧИНАЛ?
КОГА СЕ СПОМЕНАВАТ ИМЕНАТА НА ПОЧИНАЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА СВ. ЛИТУРГИЯ?
"Израилският народ оплаквал Мойсей четиридесет дни подир смъртта му.
Спасителят се възнесъл на четиридесетия ден подир Възкресението. Трад
ицията е различна, но на гроба на новопредставения в Господа се ходи на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден.

Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до четиридесетия ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят четиридесет дни наред свещи вкъщи в памет на покойника.
На двадесетия, на четиридесетия ден и в годишнината от смъртта за покойника се прави панихида. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за "Бог да прости".

Нашите покойници не искат нищо от нас.

Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ - тя се поставя на определените места - обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници (събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница, събота пред Архангелровден - най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.
............................................
"По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница. Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!
prawoslawieto.kom

Прочети цялата новина

Свързани новини: