Умберто премиер!

Знаете ли защо безработицата в България расте непрекъснато? Просто защото все повече млади (и хитри) хора се записват в бюрата по труда, за да могат да се възползват от чудесата на оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, които се предлагат там. Ето защо.

С тази информация разполагаме съвсем от първа ръка – от директорката на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова и я намираме в едно иначе скучно четиво, посветено на изследване на Българската стопанска камара, според което работните места през последните три години са намалели с над 360 хиляди.

Но не точно това твърдение провокира желанието ми да коментирам въпросното четиво. Пак в него се казва, че само 20% от висшистите, с изключение на инженерите, работят по специалността си. Това веднага ми припомни оня случай, когато някакъв инженер се разболял и отишъл на лекар. Лекарят му казал: “Не се притеснявай, ще те излекувам”, а инженерът отговорил: “Абе, как няма да се притеснявам! Като знам аз какъв инженер съм, мога да си представя какъв лекар си ти.” Което показва, че не е задължително да си изучавал специалността, която практикуваш, но все пак помага.

Не е задължително, но необходимо ли е? И ако е необходимо, то достатъчно ли е? Още някой от стоиците – не помня Сенека или Марк Аврелий – беше казал, че по отношение на специализацията си хората са два вида: такива които са строго специализирани в нещо и правят само него, и други, които се стремят да разберат цялата картина на света и живота и затова трескаво се мятат от едно поприще на познанието към друго. Трябва ли човек да работи това, за което е учил, и трябва ли да е учил за нещо, за да го работи? В много от случаите отговорът на този въпрос е лесен.

Трябва ли лекарят да е учил медицина?

Абсолютно да! Трябва ли архитектът да е учил архитектура? Задължително! Какво обаче трябва да е учил например журналистът? Журналистика?… Хм… Поне едно време, когато познавах повече журналисти, те почти всички бяха филолози, икономисти или юристи. Логично. Добре е икономическият журналист да е икономист. Не съм сигурен обаче дали е добре, когато спортният журналист е спортист…

В този ред на мисли – какво образование би следвало да имат хората, които работят във властта. Какъв трябва да е министърът на здравеопазването? Разбира се, лекар – ще кажат всички. Добре. Какъв тогава трябва да бъде министърът на икономиката? Икономист, макар че е справедливо министърът на икономиката, енергетиката и туризма да бъде икономист, енергетик и турист, тоест да има нещо като два факултета и едно хоби.

Какъв трябва да е министърът на земеделието? Земеделец, разбира се. Известно затруднение срещаме с министъра на младежта и спорта, защото от него се очаква да бъде не само някакъв спортист, но същевременно да е младеж или девойка. А при социалния министър имаме направо парадокс, защото той хем трябва да работи като министър, хем същевременно да бъде безработен или в най-добрия случай – пенсионер.

Но и този въпрос не е нищо в сравнение с въпроса какво образование трябва да има министър-председателят, за да може да работи като министър-председател и да получава заплата за това. Очевидно трябва да е завършил нещо като държавно управление. Такава специалност например във Франция има, но в България няма. Тогава на министър-председателя не му остава нищо друго, освен да бъде енциклопедист, ако иска да заслужи заплатата си.

Но по всеобщо мнение последният жив енциклопедист на нашето време е Умберто Еко.
Тоест, ако искаме да спазим принципа, който приложихме в началото на това блиц изследване на образованието и квалификацията на правителството, трябва да сведем анализа до две хипотези.

Първата: министър-председателят спешно да се образова по подобаващ начин.

Втората: министър-председател на България да стане Умберто Еко. Сам учуден от посоката, която взеха собствените ми разсъждения, трябва да призная, че втората хипотеза хич не е за изхвърляне…

Извинявайте, разлигавих се. Всичко тръгна оттам, че няколко реда скучен вестникарски текст, онзи текст с доклада на БСК и изказването на шефката по заетостта, ни казаха нещо много простичко – че у нас все по-малко хора работят и все по-малко хора работят това, което умеят. Все повече хора, в чието образование е инвестирано, не работят по специалността си, а вместо това изкарват прехраната си чрез най-причудливи начинания, в които често не са и добри, защото не са учили за това.

За 2013 г. бюджетът дава 1,9% растеж, макар че според експертите ще бъде не повече от 1,5%. При това положение е невъзможно да се увеличи заетостта и съответно да намалее безработицата. Така че нови хора ще потропат на бюрата по труда и нови хора ще се принудят да работят каквото и да е и да го работят как да е, защото то всъщност не им е работа. Е, така няма да се оправим. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: