Книгата на дъщеря ми

Дъщеря ми Кристина, на девет години, написа книга!

През лятото на 2012-та година, систематично, вдъхновено и тихо, в един голям бележник, написа хубава история за магия, приятелство и едно интересно пътуване до Ню Йорк, което всъщност протича в ... спа комплексът на хотела. Написа всичко на ръка, разбира се, тя още не ползва компютър, така че удоволствието да набера и леко да  поредактирам текста се падна на мен. Страхотно е! :)

Историята е увличаща, смешна, на места наивна, на други - учудващо задълбочена, но като цяло - много приятна и забавна. Мисля, че ще е интересна и за деца, и за родители. Лично на мен, като майка на авторката, текста ми говори повече и си правя съответните изводи, някои от които направо противоречиви :)...

После Криси нарисува илюстрации към всяка от 27-те глави в своя неподражаем стил на рисуване, който недоумявам откъде е придобила и с който, ако трябва да бъда съвсем честна, все още свиквам. Това например са двете момиченца, главни герои в историята, Вики и Оливия:

А сега го играя и литературен агент, който търси издателство за книгата на млад, обещаващ и многостранен талант! :)

Ето и една глава от романа, изборът мой:

*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Глава 6

Много странна среща

Братчето на Вики се беше родило. Тя го държеше в ръце, целуваше го и го прегръщаше.

Оливия скиташе из града, чукаше по вратите, но никой не искаше да приюти изгубено дете. Пък и валеше дъжд и Оливия беше цялата мокра. Тя обикаляше града и търсеше подслон. Хората бяха добри и всеотдайни, но никой не искаше да я вземе, защото всички имаха по две-три деца.

Така Оливия стигна до къщата на Вики. Почука и на нейната врата. Отвори майка й, защото беше към осем часа вечерта.

- Извинете, госпожо, изгубих мама и сега не мога да я намеря.

- Миличка, защо не я потърсиш?

- Търся я от един час, госпожо.

- Чуй, миличка, искаш ли да останеш у нас тази нощ?

- Може ли?

- Разбира се. Вики – обърна се майка й към нея – Искаш ли нова приятелка?

- Да, да, да, да! – извика Вики. – Братче, а сега и това!

Оливия влезе и разгледа къщата, а после огледа и братчето. Беше влязла с обещание да се грижи за него.

След няколко дни Вики и Оливия станаха добри приятелки. Майката на Вики записа Оливия в училището на Вики.

Всичко вървеше чудесно. Оливия се сети, че е време да разкаже за магическите си умения на Вики. Не можеше да го крие вечно.

*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Та така...:) Нека наддаването започне сега!

Прочети цялата новина

Свързани новини: