След първото ниво на играта

Когато през септември 2007 година Би Би Си показа ужасните условия в дома в Могилино във филма „Изоставените деца на България“, тогавашният президент Георги Първанов нарече това „щрих от антибългарска кампания“. Когато преди дни Европейската комисия предупреди за извънреден доклад за България заради избора на противоречиви членове на Конституционния съд, сегашният президент Росен Плевнелиев също можеше да определи това като „щрих от антибългарска кампания“. Но не го направи. Плевнелиев призова българските институции да вземат „изключително на сериозно“ посланието на Брюксел.

 България вече има президент, който е ценностно различен от предишния. Въпросът е по-често да получаваме доказателства за това. В последните месеци на Росен Плевнелиев все по-често му се получава да бъде президентът, от който страната има нужда. Но тук ключовият детайл е, че така му се получава, а не личи това да е част от уплътнена политическа визия за ролята му в българския политически живот.

Росен Плевнелиев все още се лъкатуши между образите на инсталирания от ГЕРБ човек в институцията и на пряко избрания от гражданите президент. Добрата новина е, че той вече показа, че няма да замазва всяко оливане на партията, която го направи държавен глава. Да изпратиш в Конституционния съд съдийка, която не дава разумни обяснения на многобройните съмнения за нейната безукорност, е оливане. Да откажеш изобщо да водиш такъв дебат преди избора е проява на наглост. Да виждаш обаче скрития враг във всяка критика, както направи вътрешният министър Цветан Цветанов, вече е пълно самозабравяне.

Президентът успя да се разграничи от това самозабравяне. Докато европейското развитие все повече остава само в името на управляващата партия, Плевнелиев напомни, че за него то продължава да бъде ценност. Разминаването в позициите по тази тема е ключово и защото показва различни манталитет и възпитание, а разликата определено е в полза на президента.

Росен Плевнелиев добави към президентския си образ и още няколко точки по темите за Македония и процеса в Пазарджик. По първата беше прагматичен като видя пречките за присъединяването на Скопие към Европейския съюз в „тенденцията на националистическа реторика, на дискриминационно отношение към гражданите с българско самосъзнание и поставяне на административни пречки пред българския бизнес“. По втората тема предпочете да не бъде популист и критикува националистическите протести около съдебната палата по време на делото срещу имамите.

Президентът е последователен в поведението си на отхвърляне на комунистическото минало на България. Поклони се пред Мемориала на жертвите на комунизма, присъства на конференции и изложби, посветени на тази част от българската история. Предупреди за тенденцията за реабилитиране на комунистическата диктатура. Това е коренно различно поведение от поведението на Георги Първанов.

Толкова за ценностните различия. Президентът Росен Плевнелиев обаче все още не успява да се превърне в защитник на инициативните и предприемчивите, каквато заявка направи преди изборите. Спомена единствено за необходимостта от „цялостен дебат“ по повод набързо въведения данък върху лихвите по депозитите от следващата година, но не реагира последователно на непоследователната политика на правителството към бизнеса. Непрекъснатите промени в регулациите, нагласените обществени поръчки и непредсказуемата съдебна система са сред най-сериозните проблеми за предприемачите. Ако все още иска да бъде „гласът на бизнеса“, Росен Плевнелиев дължи позиция по тези въпроси.

Президентът не успя да се разграничи от необявената коалиция между ГЕРБ, ДПС и част от БСП за избора на нови конституционни съдии. Изпращайки бившия главен прокурор Борис Велчев в съда, Росен Плевнелиев стана част от това необяснимо за публиката съгласие. Не успя да избяга от етикета „президент на Бойко Борисов“, когато премиерът си поиска, а Плевнелиев наложи вето върху текстове от Закона за съдебната власт.

В различни моменти Росен Плевнелиев оправдава едновременно две крайни оценки – и че се е амбицирал от ГЕРБ и изразява независима позиция, и че все още продължава да се държи като инсталиран държавен глава. Ако Плевнелиев успее да наложи образ на модерен и прозападен президент, тогава ще коментираме позициите му, а не отношенията му с Бойко Борисов. И колкото повече разрежда действията си в тази посока, толкова по-често разговорът за Плевнелиев се оказва разговор за Борисов.

С наближаването на края на първата година от мандата картината изглежда умерено оптимистична. Росен Плевнелиев може да се превърне в говорител на активната, демократично мислеща и модерна част от обществото, може и да не се превърне. Изборът е негов. Очакванията, че той ще изглежда поне по-смислено от Първанов, вече са оправдани. Но това е само най-лесното първо ниво на играта.

Публикувано в “Труд“

Прочети цялата новина

Свързани новини: