“ДА СЕ ОТЛИЧАВА С ПРАВИЛНИ МИСЛИ…..”

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Днес в България е ден на национален траур по повод смъртта на 98-годишния патриарх Максим. Главата на БПЦ заемаше този пост цели 41 години и за основна негова заслуга се сочи запазването на църквата по време на атеистичния комунистически режим, както и запазеното нейно единство при последвалия след промените разкол.

- Пламен, днес в София има Света литургия и опело за патриарх Максим, а после в църквата на Троянския манастир ще бъде погребението му. Говорим за смъртта на един духовен пастир, затова вероятно тези събития не са чисто протоколни…..

- Ако под протоколни имаш предвид такива, които днес трябва да минат, а утре да бъдат забравени – не, в никакъв случай не са протоколни, Фили. Патриарх Максим не само живя дълго, цели 98 години, но и дълго беше глава на Българската православна църква, за да си отиде от нея ей така, без истинска следа. При това той беше начело на църквата в изключително трудни времена, когато под въпрос първо беше нейното оцеляване, а после и нейното единство. Противоречиви мнения има тук дали и доколко лично патриархът е спомогнал нещо да се случи или не в църковния и народния живот през тези 41 години, докато държеше жезъла. Но дори противоречията в случая сочат към нещо повече от възможна бърза забрава за човека и духовника Максим. Това е, Фили, кратък отговор на въпроса ти в личностен план. Смъртта на патриарх Максим обаче отваря врата и към едно друго измерение в църковния живот, което също изглежда да има отношение повече към протокола, но само така изглежда. Темата, която официално ще започне да се обсъжда в църквата от утре, но неофициално се обсъжда отдавна е – кой и по какъв начин ще бъде избран за патриарх. Неговото име е важно не заради светската хроника, а за да се прецени дали човекът е готов да се заеме с най-важното в момента – наболялата тема за необходимите църковни реформи.

- Пламен, ще засегнем бъдещето на църквата, но нека първо припомним кой беше патриарх Максим и кои са акцентите в неговата дейност като глава на църквата.

- Роден като Марин Минков през 1914 година в троянското село Орешак, дядо Максим, както му казваха мнозина, завършва семинария и богословие в Софийския университет, подстриган е за монах през 1941-ва година, а през 1947-ма видимо започва да расте в църковната йерархия. От 50-та до 55-та година е предстоятел на българското църковно подворие при московската патриаршия, след завръщането си е главен секретар на Св. Синод и епископ в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, а от 1960 г. е ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през 1971-ва, Максим го замества на престола. Начинът, по който става изборът му обаче, е силно оспорван и, поне формално, е повод за църковния разкол през 90-те години на миналия век. Тогава легитимността на избора му е оспорена от неврокопския митрополит Пимен с помощта на запазен документ от архивите на БКП. Според документа, на 8 март 1971 г., тоест, няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на ЦК на БКП приема решение номер 145, в което е записано – „за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкия митрополит Максим”. В документа това се възлага официално като „задача” на Михаил Кючуков, шеф на тогавашната правителствена Комисия по църковните въпроси.

- Пламен, това е повод за обвинения към патриарх Максим за малодушие, дори за открито сътрудничество с комунистическия режим. Но през тази година се отвориха досиетата на ДС и се видя, че той е сред малцината чисти духовници от сегашното висше църковно ръководство. Това промени ли отношението към него?

- Не мисля, че го промени, Фили. Факт е, че противниците на Максим продължават да го обвиняват за сътрудничеството, дори  за прякото подчинение на църквата спрямо държавата, което е допуснал по свое време, включително в годините на прехода. Докато привържениците му пък говорят за вярата, силата и стоицизма, често мълчалив, но достоен, с които той се е изправял срещу несгодите и ги е преодолявал. Много са фактите, които изтъкват в своя подкрепа и едните, и другите, Фили, но нещата са прекалено сложни, за да ги обсъдим тук и сега. Това е тема на отделен разговор.

- Добре, Пламен, тогава да кажем какво предстои оттук нататък във връзка с избора на нов патриарх?

- Процедурата е ясна, Фили. Най-старшият митрополит, в момента това е Григорий Търновски, в седемдневен срок от смъртта на патриарха свиква Светия Синод, за да се избере тъй наречения Наместник-председател, който управлява църковните дела до избирането на нов патриарх и подготвя този избор, като в четиримесечен срок свиква Патриаршески избирателен църковен събор. Уставът на БПЦ казва кой и как може да участва в събора и по какви правила става изборът. Предвидени са също и четири условия на които трябва да отговаря новият патриарх – да бъде избран сред действащите митрополити, да е навършил 50 години, да има митрополитски стаж най-малко пет години и „да се отличава с правилни мисли за православната вяра и точно спазване на църковния ред”. Ако приемем, Фили, че изискването за „правилни мисли” визира като нещо неправилно сътрудничеството с бившата Държавна сигурност, то само трима от 14-те сега действащи митрополити отговарят на него. Двама от тях обаче – Николай Пловдивски и Амвросий Доростолски не отговарят на други две от условията, така че остава само Гаврил Ловчански. Той не е невъзможен кандидат за бъдещ патриарх, напротив, доколкото знам, ловчанският владика има силни позиции в самия Синод, а и извън него. И макар властта да заявява категорично, че не се меси в църковните дела, най-малко в избора на патриарх, добрите контакти на държавно и политическо ниво за кой да е кандидат не са без значение. В същото време обаче, както става ясно вече от поредица изказвания, принадлежността към бившата Държавна сигурност не се смята за нещо неморално или неканонично сред висшето ръководство на Българската православна църква, така че най-вероятно това няма да бъде решаващ аргумент при бъдещото патриаршеско гласуване  в Светия Синод. Има и трети вариант, за който открито заговори Емил Велинов, шеф на дирекция „Вероизповедания”. Според него Уставът може лесно да се промени, ако междувременно се свика църковно-народен събор, който гласува да отпадне например изискването за навършена възраст от 50 години. Знае се, че подобна идея е насочена пряко към реализация на отдавна подготвяния от патриарха Максим избор на митрополит Николай Пловдивски за негов приемник. Дали ще се върви в тази посока ще стане ясно, ако митрополит Николай стане тези дни Наместник-председател и като временен глава на църквата поеме в свои ръце цялата организация на процедурата по избора оттук нататък.

Каквото и да се случи при предстоящия избор обаче, смята се, че той няма да бъде плод на рутинно действие, а на сложна вътрешна игра. Дали в резултат на тази игра ще се укрепи или напротив, застраши, толкова трудно постигнатото и запазено през годините, включително с участието на покойния патриарх Максим, църковно единство, това все още, струва ми се, Фили, никой не може да каже със сигурност.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: