За книгите, хората и магистралите

11/09/12 17:30
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

За книгите, хората и магистралите

Все по-рядко имам желание да заставам на остро в медиите на каквато и да било тема, защото животът в България ме научи, че тук нищо не е само черно или бяло. То никъде не е, но тук „петдесет процента сиво“ са нищо, в България еротиката на публичния живот е 99% безцветна каша. Секс с медуза.

И такаааа.... В неделя беше закрит петдесет и седмият белградски панаир на книгата. В продължение на петдесет и седем години, независимо от войни и политически събития, белградчани оказват своята голяма почит към четенето. И като казвам голяма, не преувеличавам.

Не бях ходила в Белград от 80те. Смътно помня, че тогава ми се виждаше като някакъв Запад в който се разхождаха много високи мъже и жени. Нещата леко са се променили. Белградчани не са станали джуджета, но Западът се е изместил на изток, и в момента България изглежда по-добре от Сърбия. Разбира се старите големи сгради в белградския център са несравними по мащаб и архитектура си с центъра на София, а и са несравнимо по-добре осветени. Снощи минах към 7 часа през Раковски и Гурко, които тънеха в жълтеникав сумрак. Уважавам работата на г-жа Фандъкова и смятам, че тя е един от най-добрите софийски кметове досега, но центърът на София е непоносимо тъмен и мрачен. Толкова е тъмен, че не се различава от който и да било провинциален български град. Не може от двете страни на Военния клуб да няма нито една ярко светеща лампа, а ужасната сцепена скулптура-глава на Стамболов да свети в зелено като зомби от някакъв балкански филм на ужасите. В Белград центърът е прекрасно осветен въпреки разрушените сгради от бомбардировките на американците. Те си ги пазят за спомен от „цивилизованото“ отношение на Америка към Сърбия. А ние си позволяваме да рушим дори незасегнатите от американските бомби през 1944 година сгради-исторически паметници. Вижте къщата на ъгъла на Шипка и Васил Априлов. Вижте я добре и я запомнете, защото някой чака тя да рухне, за да вдигне на нейно място грозен, жълт правоъгълник с безброй апартаменти на цена 5000 евро квадратния метър. Разходете се да видите прекрасната й архитектура и скулптурните орнаменти, снимайте ги, защото само снимки ще останат от тази къща, помнете ми думата. А някой правоъгълен мутант ще плюска кюфтета в бентлито си с приходите от 99те процента безцветно. Но не за това е този текст. Всъщност И за това е този текст.

Улиците на Белград са пълни с млади хора. Толкова много млади хора видях наскоро само в Истанбул. И на двете места добре изглеждащи, хубави деца, които могат да бъдат ситуирани навсякъде по света. Нашите също така изглеждат, ама са ужасно малко. Изглежда, че през 90те по времето на войната, сърбите са намирали утешение основно в секса и са правили деца, докато ние сме емигрирали или просто абдикирали от човешката си природа. Без да бъдем бомбардирани от никой, без да ни е наложено ембарго, без да сме обявени за черните овце на Европа. И сега резултатът е, че сърбите имат огромно богатство - хилядите момичета и момчета, които се разхождаха не само по улиците на града, но и посещаваха панаира на книгата. Представяте ли си? Тези младежи се интересуват от книги?! Каква екзотика.

Мащабът на панаира е огромен за малка Сърбия – най-неочаквано тя стана малка, не по-голяма от България, а населението й е колкото българското. Панаирът на книгата е разположен в стадион в който свирят банди като Айрън Мейдън и Рамщайн, и блестящо организиран. За сравнение ще отбележа, че етажът в НДК на който се провежда българският панаир, е микроскопичен в сравнение с мащаба на братята сърби. Имаше щандове на British Council, на Френския Институт, на Института Сервантес, дори и на японското посолство. И беше отделено централно място за Министерство на културата където се провеждаха разговори с различни знакови културни фигури. Имаше и стая с безплатен wi fi имайки предвид, че ние сме много по-напред от тях с интернет връзките. Представените издателства бяха всякакви. От философска литература, до интерактивни книги за тийнейджъри. България присъстваше чрез издателство „Сиела“, което беше изложило на щанда си не само книги с тяхното лого, но и интересни книги на други издателства. Чухме, че Людмила Филипова е раздавала автографи под огромен банер с неин портрет и снимка на последния й роман. Оказа се, че Людмила е първия български автор преведен и издаден от най-голямото комерсиално сръбско издателство. Това е успех, който няма нищо общо с държавна политика, нито с други връзки освен тези на литературата със сериозен пазарен потенциал, както и на изключителното трудолюбие на авторката. Разбира се, Алек Попов и Георги Господинов, както и други наши автори, също са издавани в Сърбия, но в бутикови издателства със значително по-малък тираж. Тук трябва да се уточни, че не сравняваме литература с литература, а отбелязваме пробив в посока в която пробив не е имало.

Но най-впечатляващото беше следното. Първо - входът не беше безплатен, а на стойност цели 5 български лева. Второ – ордите млади хора, които виждах по централните белградски улици, се бяха пренесли на панаира плащайки за билетче на тази цена. Видях организирани групи от училище, както и напълно самостоятелно дошли младежи. На българския панаир на книгата в НДК входът е бил 1 лв., след което е бил премахнат, защото никой не е искал да го плаща. България не е преживявала разрушителна война в последните 20 години, нито пък Сърбия е в Европейския съюз. Българската война изглежда е гражданска и тиха и никой не смее да „изока“. Просто отбелязвам.

Нямаше човек в града, който да не знаеше, че тече панаир на книгата. По телевизията даваха репортажи непрекъснато. За белградчани това е едно от събитията на годината. Там явно се чете, явно книгите се уважават, а писателите са звезди. А тук, в България, ние, които и да сме, каквито и да сме, нямаме право на извинения с това, че сме бедна държава. Бедна, но проста, бих казала. Проста с наше съгласие.

Не видях нито един млад човек с бидон с бира в ръка. Нито едно момиче или момче не се наливаше с алкохол по градинки, улици и паркове. Младите хора не пият на публични места, защото вероятно е забранено. А ако не е, още по-зле за нас, защото означава, че възпитанието им в къщи и в училище е в пъти по-добро от българското. Г-н Борисов, не мога да понасям гледката на наливащи се деца по градинките и улиците, дори пред входовете на училищата! Не мога да понасям да съм свидетел на мекия геноцид, който търговците и липсата на закони и морал упражняват върху децата на нацията ни. Сърцето ми се къса като виждам кошчетата пълни с големи пластмасови бутилки. Ако родителите не са способни да възпитат децата си добре, държавата трябва да ги спира вместо тях така както вече спира пушачите. Няма логика да не може да се пуши по заведенията, а бъдещето на България да се налива по улиците с вид на хора, които нямат нищо друго за правене. Някога хан Крум е изкоренявал лозя, вече мисля, че вероятно е бил прав. Наркоманията е много лошо нещо, но алкохолът е не по-малко опасен и разрушителен. Защо правителството си затваря очите за този проблем? Пиенето по градинки, улици и дворове трябва да бъде забранено. А на търговците, които продават алкохол на малолетни, трябва да им бъде отнемано правото да търгуват. Откъде накъде ще имаме жал към хляба на дребния бизнес, когато той няма съвест и жал към собствените ни деца? С какво той е по-различен от дилърите на дрога?

Не стига, че в главите на българчетата пъплят само айфони, кинти, парцали и глупости – по подобие на това, което става в главите на затъпелите им родители – а и с безучастието си държавата участва във впиянчването им. България има едно богатство – децата. Те не само, че са твърде малко в сравнение със съседките ни Сърбия и Турция, но и изглеждат по-прости и полу-провалени от липсата на закони, морал и възпитание на всякакво ниво. Аз не искам да е така. Настоявам правителството да направи необходимото за да можем не само да стигнем по-бързо и удобно от точка А до точка Б, но и тези, които се движат по тези магистрали да са нормални хора, а не лумпенизирани полуидиоти. Няма да забравя какво видях по време на едно пътуване до морето по новата магистрала Тракия. До самия път пикаеха мъже, без никакво притеснение, без задръжки, и без да се крият. На едно от местата за почивка пък мъж и жена правеха секс, жената беше качена на предния капак на колата. България клозет ли е? Или може би публичен дом? Културата на нацията е във всичко и навсякъде и по всяко време. Направете необходимото за българските деца чийто родители явно не стават за нищо. Ссъжалявам за острия тон, но безнадеждността и цинизма също се възпитават. Повечето от вас са успяли да ги насадят в главите на поколенията си. Разберете - светът се движи от културата също. Не само от парите.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/09/12 17:30 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/11/blog-post_9.html