Закуска

Да – ще опиша моята закуска. Закуска, правеща портрет на аскета в средата на сухия му живот. Дали има нещо вълнуващо в нея? Със сигурност. Както има нещо завладяващо и величествено в пустинята или в ледените безкраи на норвежките фиелди. Но естествено – започвайки да описвам сегашната си закуска – няма как да не си спомня за закуските ми от преди двайсет години. Тогава бях на двайсет. Работех като санитар в урологичното отделение на Медицинската академия. Нощем тичах и сменях безброй уринаторни торбички и подлоги, долнища на пижами и напикани чаршафи. В най-ранните часове на утрото, когато старците с простати големи като млади гръцки портокали се запътват към тоалетните с тъжното намерение да се опитат отново да цръкнат поне малко урина, аз се захващах и правех пет, шест или осем клизми. Това бяха рутинни клизми, които са задължителни преди коремна операция. Но понякога правех и клизми по желание – някои старци и баби така ме бяха харесали, че ставаха рано-рано. Специално...

Прочети цялата новина

Свързани новини: