Поклоннически записки

Автор: Мая Ценова, текстът е предоставен на Интидар

Бях в Йерусалим!

Дай, Боже, всекиму!

Получих и „Свидетелство за поклонничество” за това, но, моля, не бързайте да ми честитите… А прочетете много внимателно всяка дума и разгледайте картинката на приложения тук образец… Пък после може да вземем да зададем заедно някои въпроси…

Както се оказа, „на всички, които са дошли до тук се раздават свидетелства – за “поклонник на Светия град” – те се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство. Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор.”

Затова малко странно ми се видя признанието на авторката от в. „Балчишки телеграф”, 1 декември 2011, (запазвам текста без промени):

„За първи път виждам Свидетелство за поклонничество, доказващи, че дадена личност е посетила Божи гроб и се е потопила в свещените води на река Йордан.”

Тя обаче продължава с пълно описание на значимия документ:

„Това е свидетелството на Атанас Атанасов Стамов от Балчик, улица „Средна гора”, дадено му, че изпълнявайки библейския зов е видял Йерусалим – Светия град, столица на Израел, бил е на Божи гроб и с това получава правото да носи званието ХАДЖИЯ.”

Тук вече се разгоря и моето любопитство на човек, доста изкушен в материята, но също видял подобно свидетелство за първи път. И във виртуалното пространство се оказаха налични доста негови събратя. И така се наложи да се изправя очи в очи с явлението „Свидетелство за поклонничество”.

Ако тръгнем от изображението на Светия град Йерусалим (най-отдолу на свидетелството с много дребен шрифт е посочено, че това е картина на художника Боровски Георг Й. от началото на 18. век), нима не се налага въпросът така ли е изглеждал Светият град в началото на ХVІІІ в? Най-малкото къде е златният Скален купол, който стои насред Храмовия хълм от 691 г. и досега се набива на очи? Но и къде точно е Църквата на Божи гроб, която остава незабележима в „навалицата”? На преден план обаче изпъква Храмът – от който се смята, че е останала Стената на плача,… въпреки че свидетелството е за поклонничество по християнските свети места…

Ето как го е видял Бернхард фон Брайденбах по време на своето пътуване до Светите земи през 1483-4 г. – три века преди Боровски…

А ето и панорама на Йерусалим в наши дни, илюстрираща разказа на Валерия Костова:

Под панорамния пейзаж следва текстът на самото „Свидетелство”:  „… еди кой си посети Божи гроб, Йерусалим – Светия град, столица на Израел…”

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации приема с гласуване резолюция №181 за разделянето на Палестина на две държави, която между другото постановява  в Част ІІІ:

„Град Йерусалим ще бъде обособен като corpus separatum под специален международен режим и ще бъде администриран от Обединените нации.”

Фактите за развоя на историческите събития превръщат Източен Йерусалим в окупиран град през 1967 г. след Шестдневната война и в анексиран град – фактически от 27 юни 1967, а формално юридически  от 30 юли 1980 г. по силата на т.нар. Закон за Йерусалим, приет от Кнесета като допълнение към неговия Основен закон. Съветът за сигурност на ООН по силата на резолюции 252, 267, 271, 298, 465, 476, 478, многократно и категорично осъжда акта на анексията и го обявява за нищожен и недействителен, като призовава „всички държави членки да приемат това решение” и „онези държави, които са установили дипломатически мисии в Йерусалим, да изтеглят тези мисии от Светия град.” Въпреки това Израел продължава да издава „свидетелства за поклонничество” поголовно – и на „обикновени хаджии”, и на първи държавни люде – дори от ония държави, които не признават акта на анексията и обявяването на Йерусалим за „единна и неделима столица на Израел”. Нима в Израел не си дават сметка в каква ситуация ги поставят? Или го правят, въпреки че и именно защото си дават сметка?

От друга страна никой от удостоените със званието хаджии ли не си е задал въпроса откъде накъде един министър на туризма има правомощията да издава християнско „свидетелство за поклонничество”? Наистина, Валерия Костова в бележките си уточнява: „Православните свидетелства за “Поклонник на Божи гроб” се издават само от Йерусалимската патриаршия.” Но колко от завърналите се у дома нови хаджии вече са поставили своите свидетелства на почетно място в домовете си – така, както е по стародавната българска традиция, засвидетелстваща особено уважение към българите, отишли на поклонение до Божи гроб…

Поради всички тези въпроси моето „свидетелство” няма да заеме почетното място у дома – то просто не му се полага.

Прочети цялата новина

Свързани новини: