Животът такъв, какъвто е. По норвежки

Краят не ми хареса. Ще си го кажа още в началото. Но и краят на „Шрек“ не ми харесва, а това не му пречи да бъде добър филм. Не че между „Шрек“ и трилогията на Анне Б. Рагде има нещо общо, но просто държах да го споделя. Явно е, че ако даден край не е моят край, то това не значи, че не е добър край. Но май и в живота е така... Така че - да караме по същество!

Три книги – „Берлинските тополи“, „Раци отшелници“ и „Сред злачни пасбища“. В този ред. Норвежката авторка Анне Б. Рагде доскоро беше непозната за мен, но явно не и за света, особено за родната си Норвегия, защото е носител на доста награди. След „Берлинските тополи“ направо се влюбих в нея, излапах втората книга на един дъх и едва дочаках издаването на третата.

Няма да разкривам съдържанието и не ви съветвам да четете резюметата на кориците, ако ви попаднат трите заедно, защото ще изгубите елемента на изненада. А той е много важен и дава доста отговори. Ако се владеете, безспорно насладата ще е по-голяма.

Аз ще започна със свинефермата. Голяма, стара, мръсна, западнала до безобразие, но крепена с толкова любов към прасетата, колкото не може да си представи човек. Трудно ще е да я нарека фон, защото и тя си има съдба, хубави моменти и лоши навици, тъмна и светла страна.

И след това героите - едно семейство. Малко странно семейство, в което хората повече се различават, отколкото си приличат, но все пак семейство - с произтичащите от това взаимоотношения и отговорности.

Смъртта на майката винаги променя нещата така, както не би ги променила ничия друга смърт, а в случая събира заедно тримата й синове, които са буквално от различни светове и като цяло напълно отговарят на стереотипа за професиите си - погребален агент, свинар и гей, аранжор на витрини.

Да, и една 38-годишна внучка, за чието съществуване никой не подозира, но която дава надежда за живот на този загубващ се род. Оказва се, че в семейството има още тайни, че предстоят важни и съдбоносни решения, а междувременно всеки от героите трябва да се огледа, да се измъкне от инерцията и да премисли живота си.

Това е – повече не издавам. Щеше ми се да кажа още нещо, най-вече за избора, но си давам сметка, че каквото и да спомена вече, ще развали удоволствието от четенето. Но препоръчвам книгите. Това трябва да е достатъчно.

А ако ви допаднат, можете да погледнете и този линк. На него ще откриете списък с норвежки автори, преведени на български език чрез фонд НУРЛА. Фондът популяризира съвременната норвежка литература в чужбина и е добър начин да се докоснем до младите имена и таланти.

Ами... добре дошли в Норвегия!

Прочети цялата новина

Свързани новини: