София бави топката за атентата в Бургас “по европейски”

Противно на правилото коментарът да следва информацията, този път си позволявам въведение, но не с цел внушение, а като изпреварващо п(р)ояснение.

От статията на „Джерузалем поуст”, разпространена от БТА и цитирана в Dir.bg, най-после започна да се прояснява ( за непосветените) мъглявината около шикалкавенето на българските власти по тема за ливанската групировка „Хизбула”. И отново ще изпреваря очакванията, а може би и ще изненадам читателите, като кажа, че този път се отнасям с разбиране към мудността на нашите управници ( т.е. направо им съчувствам) . Защото „Хизбула” ( на арабски „хизб ул ллах”, т.е. „партия на бога”), е твърде голямо предизвикателство не само за България, но дори и за целокупния Европейски съюз, който буквално не се престрашава да постъпи като САЩ и да я обяви за терористична организация.

Заделяйки от десетилетия скромни проценти от бюджетите си за националната и общата си сигурност, богата Европа и в частност ЕС, дължи в много голяма степен благоденствието си на толкова оплюваната от европейците ( за азиатците и особено латиноамериканците да говорим) скъпо струваща на американците роля на САЩ като „световен полицай”. Случаят с „Хизбула”, която някои европейски служби може и да познават отвътре по-добре от ЦРУ, е емблематичен за лицемерието на Европа да гледа ревниво на американското могъщество след Втората световна война, но и да гледа също така американците да й свършат работата.

Това се видя по покъртителен начин при „случката” в Либия, когато на третия ден от военната акция срещу режима на Кадафи европейските военновъздушни сили повикаха на помощ „американския полицай”, свършвайки в най-буквалния случай боеприпасите за тази непосилна за европейците война.

Казано простичко, на старата Европа „не й стиска” да се изправи пред предизвикателство от мащаба на „Хизбула”, защото това не е някаква невидима, аморфна терористична структура от епизодично обучавани ентусиасти на емоционално мотивирани млади ислямисти, готови да извършат отделен атентат нейде по света.

„Хизбула”, създадена по образеца на революционните стражи на Иран след успешната хомейнистка революция там, е стройна, голяма, военна и ефективна машина, която за разлика от раздираната от вътрешни противоречия някогашна ООП е хомогенна, и достатъчно добре координирана, въоръжена и засекретена, за да окаже онзи ефективен отпор на израелската армия в южен Ливан през лятото на 2006 г., определян от самата „Хизбула” като първото военно поражение , нанасяно някога на Израел в многобройните военни сблъсъци с арабите.

Свидетел съм на създаването и възхода на „Хизбула” в южните предградия на Бейрут, където се озовах година по-късно след възникването на организацията (предполагаемо през 1982 г.) като кореспондент на БТА.

С какво се е занимавало българското разузнаване, към което уж съм принадлежал по документи като сътрудник, нямам представа, защото никога не съм бил п(р)освещаван към подобни тайни, нито съм приобщаван към някаква практическа дейност. Но знам, че поне мен не са ме питали за мнение тогава. А трябваше! Не защото съм бил кой знае какво в ролята си на захвърлен в онзи пожар абсолютно неопитен, неподготвен и незащитен с елементарни умения за оцеляване български кореспондент ( за сравнение- западните кореспонденти бяха специално обучавани, снабдяване с предпазни средства, като бронежилетки, каски и дори с антураж от въоръжени сътрудници понякога). А просто като свидетел на събитията от първа ръка.

Както съм споменавал, моя милост трябваш спешно да бъде изпроводен в разнебитения от шрапнели кореспондентски пункт на БТА ( дори нямаха време да ме направят партиен член, както се полагаше по тогавашния „закон Божи”). Не само в стените на жилището ми имаше дупки- трябваше да запълня явно кадровата дупка, зейнала в кореспондентската мрежа на България поради нежеланието на кадровите шпиони на НРБ по онова време да си рискуват живота в Бейрут. Дори не ми позволиха да изкарам ( на своя сметка) шофьорски курсове в София, поради което ми се наложи да се уча сам буквално на бойното поле и с цената на 4 катастрофи.

Предложението да попадна в тази световна столица на новинарския поток по онова време беше толкова неустоимо за мен както начинаещ и амбициозен журналист ( и явно толкова непривлекателно на онези, които само се правеха на журналисти в България, за да прикриват „другата” си дейност), че не се поколебах да го приема нито за миг след като се отърсих от изненадата да имам шанс въпреки писмения ми отказ от сътрудничество с ДС преди това като студент.

Документът с моята декларация за намерението ми да се оженя за чужденка – информиран избор, равносилен на скъсване в зародиш на евентуална бъдеща кариера в разузнаването, изплува през 2008 г. от досието ми, чието оцеляване вероятно се дължи на надеждата да бъда ударен и удавен с компроматен камък на шията в общото блато на „доносничеството”, в което непрекъснато ме тикат.

И въпреки това, толкова е било „напечено” при липсата на „печени” доброволци на заплата към тайните им ведомства (каквато никога не съм получавал, въпреки лъжите на в. „Стандарт” в днешно време) сред кадровите служители на ДС и военното разузнаване, че ми предложиха да замина за Ливан- от тях да мине, „дим да ме няма”!

То беше за мен ( при това след противопоставянето ми на волята на ДС по въпроса за сватбата), все едно на начинаещ служител на Външно министерство да предложат пост на посланик. Шок и радост ( без мисъл за опасностите)!

По ирония на съдбата тъкмо моята неопитна персона, с всичко 2 години трудов стаж като репортер на бюро в БТА, се оказа свидетел на резултатите от атентата в Бейрут, променил хода на историята на Близкия изток ( без голямо преувеличение).

Атентатът на 23 октомври 1983 г., извършен с камион, натъпкан с експлозив, не само уби на място повече от 200 от най-елитните войници и офицери на САЩ в базата им край бейрутското летище, причинявайки най-тежкото поражение на американската военна гордост от десетилетия насам, но и на практика прогони от Ливан намиращите се там с международен мандат въоръжени сили на 4 натовски държави. След този двоен атентат, дублиран и спрямо щаба на френските парашутисти в Бейрут с повече от 70 жертви, правителствата на тези държави вече не бяха готови да платят у дома ПОЛИТИЧЕСКАТА цена на своята мисия в ливанското блато.

Срещу кого и къде насочиха отмъщението си тогава френските бомбардировачи? Нали уж извършителят, от гледна точка на официалното поемане на отговорност ( коронен номер на „Хизбула” е никога да не си признава), остана „неизвестен”?

Явно е бил достатъчно добре известен, щом като френските ескадрили насочиха ракетите си срещу базите на „Хизбула” в ливанската долина Бекаа, крепост на тази поддържана от съседна Сирия и финансирана от Иран местна организация от регионално и дори международно вече ( след 23 октомври) значение.

Нямаше друг журналист от която и да било друга държава, който, проявявайки любопитство на мястото на събитието след атентата в ранната утрин на 23 октомври 1983 г., да е попаднал отвъд кордона на американската охрана ( французите в респективните руини на техния щаб в Западен Бейрут явно бяха готови да стрелят на месо и там такива пробиви нямаше). Отидох, минах покрай един стресиран американски морски пехотинец, който не ме спря и видях ужасяващата гледка на смазаната от взривната вълна постройка, макар да беше укрепена с трамвайни релси и затрупана с чували с пясък.

Защо припомням тази история? Защото нямам спомен някой да се е интересувал от впечатленията ми. Не намерих за подобно нещо писмена следа и в оцелялото ми след бомбардировката на чистачите на „правилните досиета”, (оставили обаче моето). И се питам дали днешните български служби са също толкова „велики”, на колкото се правят в спора с израелските, американските и британските тайни служби относно доказателствата накъде водят следите на атентаторите от Бургас.

Отговорът най-вероятно е прост като фасул, който, поставен във влажна среда обаче набъбва.

София основателно се страхува от рисковете, свързани с посочването на „Хизбула” като извършител, но няма доблестта да си го признае. Поради което играе политически игри. Статията на „Джерузалем пост”, цитираща посланика на Франция в Израел Кристоф Биго, казва доста от онова, което не ни казват нашите управници. А и няма кой да ги пита…

Българското разследване на атентата – ключово за ЕС и Хизбула

При взимането на решение дали да включи ливанската шиитска групировка Хизбула в списъка си на терористичните организации, ЕС ще вземе предвид като ключов фактор резултатите от българското разследване на бомбения атентат на летището в Бургас.
Това посочва вестник “Джерусалем пост”, като цитира френския посланик в Израел Кристоф Биго.

“Нашите британски приятели биха искали да включат военното крило на Хизбула в терористичния списък на ЕС. Но основният елемент за това е какъв ще бъде изходът от разследването в България”, подчерта посланикът в телефонно интервю за изданието, цитирано от БТА.

Кристоф Биго допълни, че България все още не е съобщила резултатите от разследването и че ЕС трябва да изчака този процес да приключи.

Вчера вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че вече има “достатъчно информация, която ни дава основание да имаме предположения за извършителите на атентата в Бургас, но към момента нямаме безспорни доказателства, които публично да могат да бъдат оповестени”.

Представители на американски и израелски разузнавателни служби твърдят, че атентатът е бил обща операция на Иран и Хизбула. Според вестник “Ню Йорк таймс” израелски разузнавателни агенти са прехванали телефонни разговори между Ливан и Бургас месеци преди нападението, припомня израелското издание.

Запитан за ролята на Хизбула в подпомагане на сирийския режим да потъпква със сила продемократичното движение, посланикът на Франция в Израел подчерта, че Хизбула е замесена в много неща и дори е част от ливанското правителство.

САЩ включиха Хизбула в списъка им на терористичните организации още през 1995 г. Нежеланието на Европа да направи подобно нещо накара Джон Бренан, най-високопоставения съветник на американския президент Барак Обама в сферата на борбата с тероризма през октомври публично да порицае ЕС. В Дъблин Бренан заяви, че фактът, че Хизбула не е посочена като терористична организация прави по-трудна защитата на “нашите страни и граждани”. Той призова ЕС да се присъединят към мерките, взети от САЩ спрямо ливанската групировка и то не само като признаят терористичните и криминалните дейности на Хизбула, но и като ги осъдят и попречат на тези дейности, подчерта тогава Бренан, припомня “Джерусалем пост”.

По този повод френският посланик в Израел посочи, че европейските разузнавания дискутират американското настояване и допълни, че става дума за комплексна ситуация. Биго добави, че Франция разбира много добре, че заклеймяването на Хизбула като терористична организация е важно за САЩ.

Запитан дали Париж ще действа едностранно в тази насока и ще предприеме мерки срещу Хизбула на територията си, независимо от ЕС, Биго само допълни, че се обсъждат различни варианти. През 2004 г. Париж самостоятелно реши да забрани приемането на сигнала на контролираната от Хизбула телевизия Ал Манар на френска територия, припомня израелският вестник.

Запитан относно медийните твърдения, че Франция не иска да посочи Хизбула като терористична организация, за да не развали дипломатическите си отношения с Ливан, Биго подчерта лаконично, че Франция има военни в Южен Ливан от 34 години, че познава добре ситуацията в Ливан и знае колко уязвима е тя. Той добави, че Франция знае добре какво представлява Хизбула и осъди антисемитските изказвания и отрицанията на Холокоста, направени от страна на лидери на ливанската групировка.”

P.S. Припомням, че въпросната телевизия на “Хизбула” Ал Манар придружаваше в София сирийския ( забележете- сирийския, не ливанския!) президент Башар ал Асад на триумфалното ( и оказало се последно в страна от ЕС) турне в България на гости президента Първанов в края на 2010 г.) А през юни тази година, също толкова “триумфално” жестът беше върнат-българската официозна ТВ 7 беше топло обгрижена от сирийския режим в Дамаск, оказал се изумително гостоприемен за една медия от държава, току що прогонила сирийския посланик.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: