РАЗДЕЛЕН, ДОРИ САТАНА НЕ МОЖЕ ДА УСТОИ ДЪЛГО

Пламен Асенов

Сджафкаха се.

Точно както се очакваше се сджафкаха – без срам от хората, без свян от Бога.

И точно като глутница вълци – до кръв, до смърт, до каквото има още там, в мрака, който настъпва, щом затвориш очи, за да стиснеш още с милиметър зъбите си около нечие гърло.

Поне да не личеше толкова дивата страст, изписана по лицата им, докато пред лицето на България казваха, че патриархът е още топъл и сега не е време да се говори кой от досточтените митрополити ще го наследи. Нито е време по-издълбоко да се разискват неговите монашески заслуги и неговите патриаршески падения. И най-малкото пък е време да се обсъждат техните собствени падения.

Защото е настъпило времето да се смирят и пастирите, и паството, времето за покой и времето за отправяне взор към вечността, времето за мълчание и времето за молитви в явно и тайно. Така казваха.

Вместо това, още докато говореха и ето, срамни въшки изпълзяха по челата им, големи колкото златни жълтици, само че черни, не златни. А зъбите на властолюбието в устата им остро проблясваха, наточени до смърт от пилите на грапавите езици. И всичко в тях издаваше истината, докато с всичко в себе си се опитваха да я скрият.

Пак добре, че телевизионните камери не могат да виждат пряко вътре в човека. Не ми се мисли тогава какъв събирателен образ на достойния пастир щеше да зърне редовият православен християнин.

Но, прости им, Господи, те добре знаят какво правят и въпреки това го правят!

И въпреки това им прости!

Само ти им остана, защото този път ние няма да им простим. Няма как, твърде слаби човеци сме. И твърде грешни, за да преглътнем поредната порция арогантност, наглост, липсата на морал от страна на моралните ни отци, липсата на елементарно приличие и чувство за мярка в претенциите им да ни наставляват на праведност в Бога, докато добре знаят, че душите им отдавна са стъпили с двата крака в Геената огнена.

Или може би има как? Отново и отново. Пак ще пренебрегнем делата и думите на Спасителя, ще загърбим жертвите на сонм мъченици, вярата и надеждата на светците, ще забравим онези принципи, които събират нас, хората, в храма и които правят от нас, хората, църква, за да им кажем още веднъж – ваши овце сме, пасете ни. Така, де, ваше  стадо…..

Не, не, `айде стига толкова. Натъпкали се на едно място 11 служители и помагачи на престъпната комунистическа Държавна сигурност, а ние продължаваме да им целуваме ръка и да наричаме Синода им – Свети. Уж – за да спазим светата традиция. Или, уж – за да запазим светата църква изобщо. Или с някаква друга благотворителна цел. Ами представяте ли си те дълбоко в себе си колко иронично се хилят на тази наша наивност, като наричат свещена простота, а всъщност я смятат за обикновена простотия? И помните ли колко години вече ни се хилят по този начин?

За покойния патриарх нищо няма да кажа по две причини. Първо, защото изобщо не съм сигурен дали той не е бил дванадесетия от ченгеджийската кохорта в храма. И второ, защото съм абсолютно сигурен, че да мълчиш докрай не винаги е проява на достоен монашески стоицизъм. Такова мълчание често означава дори не просто да се съгласяваш с онова, с което – уж – не си съгласен, а директно да му послужиш. Но в случая наистина може би за него по-добре нищо, отколкото нищо добро.

А тримата останали митрополити – те какво? Не знам за другите двама, но поне за единия от тях, Николай, владика Пловдивски, знам, че лепи тапети върху стенописите на храма и после анатемосва онези, които протестират срещу това. Обажда се в театъра и заплашва, за да се спре театрална постановка. Произвежда архонти срещу пари. И кой знае още какви велики дела твори от себе си в божието име.

Но, казват някои за въпросните трима, за сметка на това те пък нямат нищо общо с ДС и никога не са имали. Уж.

Е, тогава остава неясно как толкова дълго време доброволно и без да гъкнат топят залъка си в една паница с останалите 11. Да, и Христос се хранеше онази нощ заедно с Юда. Но – топна залък, подаде му го в устата, за да се знае кой е човекът, който ще го предаде, пък после бързо го отпрати: иди и свърши каквото имаш за вършене.

Не го понесе дълго до себе си.

И, да – казват още – всички сме грешни, а Църквата е лечебница за греховете, не храм на безгрешните. Но забравят, че в една лечебница не всички са пациенти. Трябва да има там и лекари, които може би също имат и носят своите страдания, но знаят за болестта повече от болните и умеят да я лекуват. Иначе болните как ще се излекуват?

Всичко това навежда на мисълта, че тези тримата митрополити имат много общо с онези единайсет, даже май са направени по техен образ и подобие. Само дето, по една или друга причина, не е известно някой отгоре да ги е записал в картоните с душите на записаните. Или пък можем да се надяваме, че точно някой отгоре ги е записал, а?

Според мен всички тези 14 души са маскари. Не мислех че някога ще го кажа убедено, като наистина имам предвид всеки един от цяла група хора. Дори за българските политици никога не съм го казвал, защото не е истина. Но е истина другото общо между тях. Понякога с горчивина казваме, че какъвто народът, такива му и политиците, а сега стана ясно също, че какъвто народът, такива са му и духовните пастири. Защото те също от този народ произлизат, не са паднали от небето. Или точно от небето са паднали, та не разбират какви поражения вършат върху душата на народа си.

И какви са толкова пораженията ли?

Ами – те се сджафкаха. А аз съм омерзен.

От миналата седмица се къпя сутрин, обед и вечер, но мерзостта не пада, напротив, с всяка нова тяхна дума, с всяко ново тяхно действие, се трупа все повече. И като ходя в храма, разделям свещта на две – светлината от нея, казвам, е моята господня молитва, лептата за нея, казвам, нека най-после затъкне гърлото на лакомията човешка.

Но на тях не им пука. Те, след като отдавна се разделиха от всички нас, вече очевидно се разделиха и сами срещу себе си. Утехата е само, че, както е известно, по този начин разделен, дори Сатана не може да устои дълго на светлината.

Прочети цялата новина

Свързани новини: