Африка на мотор (8): Замбия: Полет на водопадите Виктория

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави, а днес ще прекосим Замбия с водопадите Виктория.   Приятно четене:  

На мотор из Африка

осма част

Замбия: Полет на водопадите Виктория

 

 

• Валута - Замбийска квача /Kwacha/.
• 1$ = 4900 квачи.
• 1 литър бензин = 8009 квачи
• Виза - на границата и струва 50$ за три месеца. По-малка няма. Тук за всеки карнет се плаща 50 000 квачи и задължителна застраховка 112 500 квачи на човек.

И така на 21.07.2010г. след Малави,

границата на Замбия

също минахме много бързо - за около 30 минути. На повечето граници за улеснение са направени гише за паспортна проверка и гише за митница едно до друго. По този начин минаването става доста бързо. След като оформихме всички документи тръгнахме към

гр.Чипата,

където бяхме решили да нощуваме. Градът се намира на 20 километра след границата. За тези 20 километра ни направи впечатление, че Замбия е много по-богата държава. Всичко е много уредено, хората са много добре облечени и чисти, появиха се големи бензиностанции и хубави сгради. В 18.30 часа стигнахме мястото, което предварително бяхме проучили и което ни препоръча Алекс в Танзания. Казва се

"Mama Rules Bed&Breakfast"

Много хубаво място, където има стаи, място за палатки и бунгала без баня и тоалетна, но пък такива има в близост в отделна постройка. Ние се настанихме в такова бунгало.

      Тук имаше много туристи от различни държави. Най - силно впечатление ни направиха двама старци, тръгнали на разходка от Южна Африка с микробус "Фолксваген Транспортер" и доста обичаха да си пийват. Запознахме се с тях и веднага ни попитаха в България какви животни има за лов. Явно бяха ловци. Пихме по няколко джина и завърши и този ден. След Кения слизайки надолу ни направи впечатление, че става по-скъпо във всички места. Е, вече сме в Замбия и продължавахме към Кейптаун. 22.07.2010г. - 50-ти ден. Беше спокойна сутрин. Пиехме си кафе и си гледах Траснпортьора 3 - глупав екшън, но тук ми се видя много хубав. Отново в 08:00 часа потеглихме на път.

Днес трябваше да стигнем до столицата на Замбия – Лусака

През първите 200 километра беше много скучно. Пътят е прав и нищо интересно около него. След това започнахме да се изкачваме в планината, където започнаха поредните хубави завои и красиви гледки. Спирахме за кратки почивки без много да се застояваме, защото километрите до Лусака бяха доста.  

        Ето и едно от основните средства за придвижване тук.

      Стигнахме и

моста над река Луангва

Красиво място. Минавайки по моста от лявата ни страна беше Мозамбик.

      Мони отново обсъди с местните защо нямат учебници или книги.

[singlepic id=18592 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=18594 w=320 h=240 float=center]

        Много е странно как още от Кения всички деца, когато дойдат при нас, първо искат да им дадем учебници, след това питат за книги и после за химикали. Наистина е странно, когато дойде до теб черно момче и не чуеш "Батка дай двайси стинки". Минахме и моста.

          И продължихме да караме. От толкова много гледане на красоти не заредихме гориво. Сега карахме "леко" притеснено, защото влизахме в някакъв резерват, а на картата никъде не беше отбелязана бензиностанция. Следващата беше на 240 километра, а ние имахме още за около 140. Лоша работа, а и тубите са празни. Спряхме в едно село и след кратък разговор местните се съгласиха да ни продадат бензин на черно и естествено на двойна цена. Нямаше мърдане, защото следващата бензиностанция беше на 150км. Веднага ни направиха едни скачени съдове и започнахме да зареждаме.

[singlepic id=18598 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=18599 w=320 h=240 float=center]

      Вече заредили спокойно продължихме към Лусака. Около 17.00 часа стигнахме.

Лусака като столица на Замбия

е доста голям град, но изненадващо нямаше задръстване и беше много чисто. Още в началото на града започнаха големи и широки булеварди, движението беше спокойно и се спазваха някакви правила на пътя. Градът се оказа много модерен. Навсякъде кипи строителство на големи сгради и в същото време е чисто и някак подредено, а хората отново са усмихнати. До тук Лусака е най-хубавата столица по маршрута ни, а и добре ни посрещнаха.

[singlepic id=18600 w=320 h=240 float=center]

    Намерихме хотел с интернет и така приключи и този наш ден. 23.07.2010г. - 51-ви ден. Наличието на интернет винаги ни оставя малко време за сън. Беше поредната сутрин, в която Мони трудно ме накара да стана. Затова и днес тръгнахме чак в 09.30 часа, но пък гр.Ливингстън и водопадите Виктория бяха близо. Пътищата отново бяха идеално прави и ужасно скучни. Нищо интересно. Спирахме доста пъти за по цигара и малко да се събудим.

        Единственото интересно беше невероятно синьото небе и белите облаци. Много е чист въздуха в Африка и всичко се вижда в истинските си цветове. Спирахме и по бензиностанции, където отново рецитирахме научените вече реплики - откъде сме и т.н.

        В 17.00 часа стигнахме до

Ливингстън

Започнахме обиколка, за да търсим къде да спим. За първи път видяхме

река Замбези и водопадите Виктория,

макар и далеч от нас.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] река Замбези и водопадите Виктория на заден план[/caption]       Беше вълнуващо да сме съвсем близо до едно от чудесата на света. Обикаляйки

намерихме и фирма, която предлага полет с хеликоптер над водопадите

и в каньоните около тях. Веднага се записахме за следващия ден, като Мони реши да обясни, че сме журналисти и ни направиха отстъпка. Как му хрумна тази идея още се чудя, обаче много подейства. Тръгнахме обратно към Ливингстън и точно на пътя видяхме цяло семейство слонове. Е, толкова близо до слонове не бяхме стояли. Но на Мони явно и това му беше далечко и се пъхна почти до хобота на единия.

 

            Продължихме и в Ливингстън намерихме хотел. Решихме да останем два дни, за да починем и да разгледаме водопадите. Вече нямах търпение за утрешния ден и полета с хеликоптера. Обаче пак имаше интернет и пак късно легнах. 24.07.2010г. - 52-ри ден. Днес беше ден за

водопадите Виктория

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Спахме до късно и в 11.00 часа ни взе кола от хотела за да ни закара до площадката на хеликоптера. На място изслушахме кратък инструктаж от сорта да не слизаме от хеликоптера преди да е кацнал, да повръщаме само в торбички и други подобни :D

      Ето го и звяра.

    След инструктажа бяхме готови да се качваме. Качихме се, излетяхме и колкото повече се издигахме, толкова повече адреналина се качваше. Досега бях се качвал само веднъж на военен хеликоптер и от тогава помня, че в тях няма торбички, а Мони се качваше за първи път. И двамата бяхме ухилени до ушите.

    Полетът започна с обиколка над резервата.

      След това слязохме в

каньона на река Замбези

Летеше ниско до водата с всякакви маневри и се чувствах като в екшън филм от рода на Рамбо 1,2,3,4.... Невероятно изживяване.

 

      След каньона се отправихме към водопадите. Отгоре гледката беше много красива. Виждахме целия водопад и странните форми на каньона, в който тече река Замбези. Направихме няколко кръга над  

водопадите Виктория

 

              Беше наистина невероятно. След обиколките на водопадите се върнахме в базата. Кацнахме и всичко приключи. Както каза тогава Мони

идеше ни да крещим от радост,

но пък не знам пилота как щеше да го приеме. Върнахме се в хотела за кратка почивка и решихме отново

да се върнем на водопадите, но този път пеша

Тук вече видяхме колко много туристи има. Алеите бяха пълни. Може да се разгледа от страна на Зимбабве и от страната на Замбия. Ние решихме да не минаваме граница и тръгнахме по алеята от нашата страна.

        Още с приближаването се чуваше онзи грохот на водата, който никога няма да забравя. Започнаха да се откриват все по-хубави и по-хубави гледки. Естествено появи се и пълна дъга. Бяхме точно срещу водопада и от нашата страна пръските, които се връщаха от падащата вода бяха толкова много, че приличаше на проливен дъжд. За около 2 минути бяхме целите мокри, но това не ни притесняваше. Видяхме и моста, свързващ Замбия и Зимбабве.

 

            Добре се намокрихме и тръгнахме обратно към хотела. Водопадите Виктория са наистина едно от най-красивите места, които съм виждал и напълно заслужено са едно от чудесата на света. Така щастливо завърши и този ден от нашето пътуване. Утре вече продължаваме към Ботсвана, която е на около 60 километра от Ливингстън.   Очаквайте продължението  Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Обиколка на Африка – на картата:   КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ  

Прочети цялата новина

Свързани новини: