Здравей Б.,

От няколко седмици в банята си имам паяк. От онези, които просто-си-седят-и-се-държат-така-все-едно-плащат-наем. Не искам да го убивам. Пазя Ото, кръстих го така в нелеп опит за таксономически хумор, не като домашен любимец, а като паметник на прекомерната сила на хората да решават чужди съдби и лекотата на смъртта изобщо. Понякога се чудя, дали ще умре от глад или по-скоро от скука.

Банята ми е млечно бяла. Един и същ нюанс на бялото за плочките и фриза с релефна викторианска плетеница, идентичен с този на вратата, тоалетната с плавно спускащ се капак, найлоновата завеса и черчевето на възедрия за мястото си прозорец над ваната, на чийто ръб са подредени еднакви шишенца и кутийки козметика от Буутс.

Оглеждам се в огледалото на банята - сив официален панталон, бяла риза и черен вълнен суичър с кръпки на лактите, островърхи черни обувки. Едното ръбче на яката на ризата се показва над суичъра - моят бунт срещу системата. Като немец, озовал се без сам да знае как в ситито веднага след бевеела, с повече пари и самочувствие, отколкото ми понасят. Трябва да ме видиш.

Знаеш, Б., че нямам диплома от немски университет, нито много пари, че дори не се бунтувам. Без телевизия, без интернет, със самоизкоренен навик да чета каквото и да е по-дълго от оставени в метрото броеве на Ивнинг Стандард, без приятели, имам много време. Паниката, че не си информиран, че изпускаш нещо, че оглупяваш, отминава и свикваш. Сега имам време да наблюдавам и разсъждавам за важните неща, онези, които иначе не забелязваш. Не, не за Ото. За архаичната електрическа система на сградата, в която живея, за графика за изхвърляне на боклука, за странния френски ресторант от другата страна на улицата...

Излъгах, извинявай - паниката никога не отминава. Аз съм обикновен лъжец, при това от лошите.

Очакваш места като Льо Усар миля на изток в Нотинг Хил (миля ли написах току-що?), но не и тук. Стилен френски ресторант в дълго, тясно помещение, с две малки маси от ковано желязо на тротоара пред него, притиснат между местния пъб, който дори не се опитва да изглежда автентичен, и офлайсънз пакистанско магазинче. Боядисани в бяло тухлени стени, псевдоиндустриално осветление, дневно меню на лист от дебела релефна хартия, закрепен с метална щипка със сребристо изображение на конник на поставка до входната врата, вазички с по едно цвете и свещички в червени чашки по масите, сервитьори в черни ризи и червени престилки. Отворен, но пуст през целия ден, изненадващо оживен и шумен вечерта. Опитвам да си представя, как мушвам турeн д'ай ду след работа, или грабвам терина от сьомга с босилек в късен съботен следобед, или фенове на Куинс Парк, които замезват кок о ван с розе от Люберон на съседната маса преди мач. Ще вечеряш ли с мен в Льо Усар, Б.?

Тази сутрин взех стол от кухнята в банята и се качих на него. Ото се беше свил, увиснал на педя от тавана. Дали спеше или беше умрял? Смачках го с пръсти и го хвърлих в мивката. Стига толкова.

Поздрави,

А.