Мирише ми на зима, не ми мирише на зима...

Знае ли човек. То е като с парфюмите. Един ден си казваш, О, Боже, искам го... да е само мой... А после мръщиш капризно нос, уф, каква смрад... а? Има разни, дето даже го имат... и даже си го слагат, и на срещи ходят, полети с тази смрад... пфу. Какъв "мове гу" - лош вкус тоест. Та така и със зимата. Понякога ти се иска зима... и то толкова силно, че даже си вадиш екипите, скиорските, дебелите шапки и ръкавици, вълнените чорапи. Иска ти се да си ги погледаш малко, даже да ги пипнеш, да ги погалиш. Мислиш си, ето го снега, иде. Иде ли? Писал е класикът. За снега го е писал, не ще и дума. Сигурна съм. Иде ли, казвам и аз и гледам въпросително яркото слънце на циганското лято през прозореца. После пък си купувам вестник. И там, на втора страница, че и на трета - снимки на снегорини. Веднага си спомням една песен, но то е само защото много съм живяла - снегорина, момиче от сняг. И ми става едно такова умилително. Все едно сега ще извадим шейните... и ще се започне една игра, едно...

Прочети цялата новина

Свързани новини: