„Ру” – поток на запад, люлчина песен на изток

Всяка книга е амулет – притежава магически сили, отключващи се в мига, в който я разгърнеш. Някои романи те подтикват да мислиш, което – нека си признаем – в днешно време е същинско омайващо вълшебство. Други творби пък имат способността да населяват света около теб и в теб с въображаеми създания. А има и истории, които ти напомнят, че си жив, че всеки момент от съществуването е мисия за теб, урок, и трябва не просто да съществуваш, а да тълкуваш миговете, защото всичко е важно. Всичко има смисъл. Както ни учи „Ру”.

Ако кажете „ru” във Франция, в ушите на събеседника ви ще зашуми поток. Ако изречете „ru” във Виетнам обаче, звукът ще е от люлчина песен. Уж простичка дума, а наситена с множество образи и значения, подобно на всеки един от сегментите в книгата на Ким Тхуи.

Тънка, с нежнорозова корица и множество бели пространства след текста, оставени на вас, на читателите, на вашите мисли и чувства, породени от прочетеното, „Ру” ще спечели сърцето ви. Ще го направи с искреност, защото всяка една случка и среща е преживяна. Ще го направи с ведрост, ненатрапчива мъдрост и малки порции красотата, опаковани в мигове като подаръци. Ще го направи с хумор. Ще го направи и със силата на духа на своята авторка, която, въпреки всичко преживяно, остава несломима, мъдра и позитивна.

Ким Тхуи е родена във Виетнам, но семейството ѝ е принудено да емигрира заради репресиите на комунистите. От претъпканите с окаяници кораби през малайзийските бежански лагери до канадската провинция Квебек, пътят е дълъг и ако съдим по „Ру”, изминат успешно и пълноценно. Без омраза и недоверие, без лепене на етикети… само със съзерцание, разбиране и обич.

Не знам какво повече да ви кажа, за да ви убедя да прочетете „Ру”. Не мога да я анализирам, защото ме спечели като приятел, а не само като читател. Достави ми чисто удоволствие, макар и страниците да преминаха толкова бързо през мен заради малкия обем. Понякога имаме нужда точно от това – малко книжно лакомство, малко книжна любов, не огромен интелектуален труд, а само емоция, която да ни зареди за ежедневието с нови сили. И да ни помогне да мечтаем с лекота.

Прочети цялата новина

Свързани новини: