С уважение. Към езика

Българският не ми е роден език. Но това съвсем не ми пречи да обичам и да се възхищавам на българската реч. Ако трябва да бъда напълно искрена, в преводите, които съм правила установих, че руският език за много по-богат, с много повече думи и изрази показващи различните нюанси и под-състояния. Въпреки това, обичам българския език, искам да го заявя точно и ясно. Българският е красив език. Не че има грозен такъв, макар че бих поспорила относно благозвучието на румънския или унгарския, но... Българският е красив. И онова, което му причиняваме е повече от престъпление.

Трябва да кажа, че обичайки българския език, аз обичам да го ползвам. Във всичките му форми и в голямо количество. Да бъда по-конкретна - обичам да го говоря. И тъй като красивото и умно говорене е неизменно човешко качество, си набавих книгата “Реторика - най-важното за хубавото говорене” на Боримир Кръстев. Защото за разлика от второто - умното говорене, което се постига с натрупване на знания, първото - красивото говорене е умение, което се развива. 

Книгата е наистина добра, препоръчвам я на всеки, които иска да научи повече за говорене пред публика и за фонетично-лексикалната грамотност на езика. Но онова, което грабна вниманието ми най-много беше частта, в която се говори за думите-чуждици у нас. Авторът още в самото начало казва просто и ясно: “Чуждите думи във всеки език са неизбежна необходимост”. Аз също споделям това мнение.

Може би ви се е налагало да работите в международен екип. Тогава напълно неусетно започваш да използваш английския като работен език и думите “митинг”, “ивент” или “мейл” вместо “среща”, “събитие” или “електронно писмо”, ти се струват напълно логични. Лошото е, че когато тази дума попадне в личния ти речник, като нещо ново и по твое мнение “готино”, тя ти се лепва като излишен килограм на дупето. Неусетно започват само да се “мийт”-ваш с хората, а “мемо”-та от срещи хвърчат насам-натам из корпоративните “мейли”. Трябва да призная, че и аз съм овладяна от тази “новаторска” мода, която оцветява езика. Тези думи внасят някаква различност и модерност в речта ти и въобще с тях, като че ли изглеждаш един “силно ъпдейтнат младеж”. 

Дали обаче е така?

Проф. Кръстев пише: “Един език, особено ако не е от голяма величина, не може да мине без чужди думи. Те са следствие от политически, икономически и културни връзки с други народи. Голяма част от чуждите думи принадлежи към така наречените езикови връзки. Всякакви опити и усилия да се гонят такива думи от българския език са неуместни. Те така са се интегрирали в езика, че изглеждат свойствени за всеки образован българин. Кой днес би възразил срещу думите нация, политика, парламент, култура, театър, икономиа, банка, валута и др., думи, които се срещат в почти всички европейски езици. Такива думи да обогатявали и продължават да обогатяват българския език.”

До тук добре. Обаче...

“В определени периоди ненужни модни думи буквално нахлуват в българския език и го замърсяват. Такъв беше случаят с нахлуването на руски думи след втората световна война. Такъв е случаят в последно време с нахлуването на английски думи в нашия език. Едно е да протича по нормален начин на заемане, на разумно приемане на необходими чужди думи, друго е да изпадаме в лингвистична русофилия или в езикова англо-американомания.”

>Липсва балансът. Бих казала, че липсва усетът кога да говорим по определен начин. Думите, с които говори бизнесът звучат наистина модерно и различно, но това съвсем не означава, че в горния ред трябваше да напиша “комуникира” вместо “говори”, колкото и различно и модерно да звучи това. Както и не означава че трябва да казваме:

акцентирам вместо наблягам
анонсирам вместо съобщавам
аплаузи вместо аплодисменти
атрактивен вместо привлекателен, занимателен
борд вместо управителен съвет
брифинг вместо кратка пресконференция, изявление
визия вместо поглед, виждане
вираж вместо завой
гардирам вместо пазя
дестинация вместо направление
дилър вместо търговец
димерсия вместо измерение
екзактен вместо точен
електорат вместо избиратели, избирателно тяло
имидж вместо образ, облик, лице, лик
инвазия вместо нахлуване
иновация вместо изобретение, нововъведение
касае вместо засяга
кастинг вместо подбор
кеш вместо в брой
килър вместо убиец
комерсиален вместо търговски
лайф вместо живот, на живо
легитимен вместо законен
ниво вместо равнище
отпочвам вместо започвам
парти вместо купон, празненство
планинг вместо планиране
превенция вместо предпазване
презентация вместо представяне
преференция вместо предпочитания
приоритет вместо предимство
протежирам вместо покровителствам, закрилям
провокирам вместо предизвиквам
продуцирам вместо произвеждам
регулярно вместо редовно, постоянно
рейтинг вместо ниво
рекет вместо подкуп
сакрален вместо свещен
санирам вместо оздравявам
сепарирам вместо разделям, деля
стайл вместо стил
стартирам вместо започвам
удачно вместо точно, на място
фен вместо почитател, любител
фешън вместо мода, модерен

Трябва да призная, че според мен част тези думи са променили леко значението си. Например ние не може да кажем, че “оздравяваме жилищата” си, защото под думата “саниране” ние разбираме ясно и точно какво точно “причиняваме” на апартаментите си. Други думи пък просто допълват българския език. Не знам какъв точно е проблемът да кажем “удачно”. Този русизъм, произхождат от думата “удача” (късмет), звучи доста родно. Но вижте за необходимостта от “стайл”, “лайф” и “фешън” вече можем да поспорим.

Защо ви пиша всичко това? Още повече, че се признавам в грях, нарушавайки понякога чистотата на собствената реч. Просто, защото не бива да бъде така. В самото начало ви казах, че намирам руския език за богат и красив. Трябва да призная, че от 16 години аз говоря този език не повече от 30 минути на ден. И го обичам. И говоря за него с любов и уважение. Защото така е редно да се случва с родния ти език. Независимо кой е той - ти трябва да го уважаваш, обичаш и защитаваш чистотата му. Не бива да се поддаваш на лесното и моментно желание да го замърсиш с думи, които звучат модерно, но имат множество синоними в родната ти реч. Просто не бива! Ние сме отговорни за чистота на езика, които говорим, било то в ежедневното ни общуване, било в думи, с които се обръщаме към по-малкия ни брат или дете. Защото той ще говори като нас и той ще бъде онзи, които ще продължи да руши речта.

Привържениците на глобализационните теории може да не ме подкрепят. Не отричам, че Вавилонската кула, всички са били сплотени от общия език, но това съвсем не означава, че трябва да създадем единен и улеснен такъв сега. Но уважението е онова чувство, което започва да ни липсва все повече и повече и ако го върнем и усетим спрямо родната ни реч, тя неусетно пак ще стане “омайна, сладка”, дори в нея от време на време да се появява по някой “ивент” или “мейл”...

Прочети цялата новина

Свързани новини: