Путин уж се репечи на Меркел, Борисв уж я слуша, но козирува на Путин

Много са приликите между Бойко Борисов и Владимир Путин, които иначе са несравними като мащаб заради огромната разлика в размерите на поверените им държави.

И двамата обичат личните телесни демонстрации за публична „душевна” употреба.

И двамата управляват чрез подчинените им медии, залагайки на саморекламата под купола на техния цирк със зрелищни „номера”.

И двама имат нещо общо с тигрите: единият „приспива” сибирски тигри с пушка ( което, предсказуемо, беше разобличено като постановка), другият направо е тигър, макар и бистришки.

И двамата са прозрачни в демонстрирането на фалшива прозрачност- да те показват по телевизията в реално време как правиш или решаваш нещо, не означава, че мотивите и реалните ти аргументи, нагласени за пред камерите, стават прозрачни.

И двамата успяват да внушат, че по липса на алтернатива, за което полагат извънредни усилия, нямат алтернатива на върха на властта.

И двамата владеят бойни изкуства и налитат вербално на бой срещу опити да им бъде зададен въпрос от някой репортер.

И двамата имат чувство за хумор от милиционерски тип – Путин се „пошегува” със смъртта на руските подводничари, отвръщайки на въпрос на Си Ен Ен какво е станало с подводницата „Курск”, с циничното „потъна”. Борисов също сипе подобни бисери- например пред смаяна българска аудитория в Германия, пред която похвали министъра си Цветанов с успешното разкопаване на трупове с багери.

И двамата, като става дума за Германия, са силно „влюбени” в госпожа Меркел. Но тук започват и разликите.

Запитан защо е толкова добре приет в Германия Бойко Борисов каза на 17 януари 2012 г. в Берлин, че има само едно обяснение:

„Когато канцлерът говори аз слушам и след това изпълняваме в България правилните решения, които те предлагат.”

И добави:

„За разлика от много други премиери…”

Един от тези много други премиери, за да не кажа от всички останали премиери, определено е Путин. Той дори обожава да се репчи на г-жа Меркел ( знаейки много добре, че това му носи „патриотични точки”, но и няма да му струва сътрудничеството с Германия), която едновременно, на ръба на сарказма, нарече вчера в Санкт Петербург на практика „единствения съвършен германец”.

Малко преди това тя беше парирала опитите му да я надприказва с обобщението, че ако се обиждаше лесно, нямаше да е на поста си дълго.

Така че Путин „безнаказано” употреби милиционерското си чувство за справедливост в оценките, опитвайки се да репликира забележката на Меркел, че в Русия не се спазват човешките права. За целта той буквално излъга, че през 2008 г. една от девойките от Пуси райът, въдворена в момента в трудов лагер, била участвала в антисемитска проява и вмени на Германия антисемитизъм с днешна дата, ако не признае това.

Само по себе си това внушение от страна на руски политик, който много добре познава симбиозата между великоруския шовинизъм и антисемитизма ( иначе щеше ли да нареди държавни почести за погребението на затъналия дълбоко в блатото на антисемитизма в края на живота и творчеството си Солженицин?!), е най-малкото лицемерно и доста подло, с нищо непредизвикано сипване на сол в отворената германска рана.Но не това е най-важното: основното в този сюжет е бруталното лъготене пред очите на целия свят.

Забравената от всички акция, която Путин извади от ръкава на шинела си, е от 6 септември 2008г.. В Деня на Москва арт-групата “Война”, в която членува по онова време Надежда Толоконникова, протестира срещу московския кмет Юрий Лужков- същият, когото протежето на Путин на президентския пост Медведев свали година по-късно с гръм и трясък заради корупция.
Участниците в онази акция не само не правят някакви антисемитски внушения, „бесейки” чучела на имигранти, а протестират по този начин срещу преследването на жертвите на традиционната руска нетърпимост към чужденци, хомосексуалисти и представители на малцинства, включително евреи.

Ето в това, за да теглим чертата за приликите и разликите, Путин ни най-малко не се различава от нашия властелин, който също е в състояние да каже на черното бяло и дори да налага този далтонизъм на публиката като „правилна” визия за дяволския прочит на евангелието.

И накрая, но не по-важност, още един паралел: в големите градове на Русия срещу Путин протестират хиляди хора, а у нас Борисов си го търпим като „човек от народа” да ни назидава какво ни „строи” и „дава” в продължаващата вече четвърта година ситуация, когато всъщност руши доверието в самата демокрация и ни отнема надеждата нещо да се промени в това отношение в близко бъдеще.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: